АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ГОЛЕМИЯ МИХАИЛ МУТАФОВ
13.10.2017
„РЕТРО“ - 16 октомври, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00
70-годишнината на големия Михаил Мутафов и 45-годипната му сценична дейност Варненският драматичен театър ще отбележи на 16 октомври, 19.00, Сцена Филиал, с елегантната комедия „Ретро“ от Александър Галин на режисьора проф. Пламен Марков. Емблематичният актьор на Явор Гърдев и на Варненския театър закръгли 70-те на 4 юли, но тъй като лятото не е активен театрален сезон, отложихме събитието за 16 октомври, когато ще аплодираме Мишо в главната роля на ухажвания от няколко дами вдовец в „Ретро“. Впрочем неговият чар остава неувяхващ и след 45 години на театралната и филмова сцена. Установихме го за пореден път само преди няколко дни на фестивала на българския филм „Златна роза“, в който филмът „Вездесъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков, с Михаил Мутафов в ролята на достолепния проф. Борилов, взе най-много и най-престижните фестивални награди.
В богатата си колеция от награди актьорът също има своята „Златна роза“ 2008 за ролята на Ванвурст Окото във филма „Дзифт” на Явор Гърдев. А през 2014 Михаил Мутафов бе отличен с Наградата за главна мъжка роля на Международния фестивал за късометражно кино в Брюксел 2014 за ролята си във филма „Чест“ на Павел Весноков, написана специално за него. По този повод режисьорът характеризира Михаил Мутафов като „изумителен, невероятно талантлив и много специален актьор”. „Най-много ме радва, че на 68 години аз говоря на един и същ език с 28-годишен човек. Да говоря един език с талантливи творци от други поколения като Явор Гърдев и Павел Веснаков, ми носи огромно удовлетворение. Чувството е прекрасно, то ме държи“, репликира Михаил Мутафов.
Предишни върхове в творчеството на актьора бележат Първата награда от Фестивала на малките театрални форми във Враца 2005 за ролята на Туполски в "Пухеният" от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев и „Аскеер“ 2003 за ролята на Марат в „Марат/Сад“ от Петер Вайс, отново с режисьор Явор Гърдев. „Явор Гърдев ме привлича с познанията си, със своеобразното си светоусещане. Изненадва ме с неочаквания си подход към пиесата и това ме кара и аз да бъда неочакван, да бъда интересен на самия себе си. Преди Явор Гърдев и Станчо Станчев съумяваше да ме провокира по този начин. На тези двама режисьори дължа най-сериозните си откривателства на театралната сцена“, споделя Михаил Мутафов.
След забележителните постановки на Явор Гърдев на варненска сцена „Бастард“ по Шекспир и Дюренмат, „Пухеният” от Мартин Макдона, „Марат/Сад” от Петер Вайс, „Калигула” от Aлбер Камю, „Крум“ от Ханох Левин, той продължава да работи с именития режисьор и в неговите столични постановки - „Пухеният”, „Пиеса за бебето” от Едуард Олби в „Театър 199”, „Чайка” от Чехов на сцената на най-новия български театър „Крикор Азарян” в НДК.
На един по-ранен етап Михаил Мутафов има щастието да се срещне и с големия режисьор Стоян Камбарев, разкрил нови хоризонти пред българския театър. „Когато прочетох пиесата „Майката“ на Горки, въобще не отдадох значение на ролята на Прохор Железнов, а в хода на репетициите със Стоян Камбарев тя се превърна едва ли не в център. Там за пръв път усетих, че ролята не е това, което е написано – може да бъде много повече, зависи как влизаш в нея, как мислиш, как работиш в нея. Все още се случва някои от колегите да ме наричат Прохор“, разказва актьорът за прочутата постановка на Варненския драматичен театър „Майката. Васа Железнова 1910“.
Михаил Мутафов е създал на театралната сцена над 100 роли от българската и световната драматургия и във всяка една от тях е вградил своя талант и своето разбиране за света и за театъра. Осанката и излъчването му лесно се припокриват с представата за философи, ироници или аристократи на духа – да си припомним само блестящите му превъплъщения от последните години като Фауст в едноименната постановка на Лилия Абаджиева, като Лорд Бъкингам в „Ричард III” от Шекспир или като проф. Серебряков във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов на проф. Пламен Марков. Това обаче съвсем не са предпочитаните типажи на Михаил Мутафов: „Изиграл съм много аристократи. Да играя просто един цар не ми е интересно, подобни образи не ме предизвикват достатъчно, защото са ясни като характеристика. Предпочитам роли като тази в „Дзифт”, които са извън стереотипите, в които актьорът оставя играта на заден план и докрай влиза в професията. Да бъдеш, не да играеш.“
Да бъдеш, не да играеш, е несъмнено най-максималистичното верую, което един артист може да изповядва. То предполага само най-високото лоно на изкуството. Което обитава и Михаил Мутафов.
Аплодисменти за големия Михаил Мутафов!
Виолета Тончева
всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
всички новини август 2020 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК