За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър

Кратка творческа биография на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

„За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „Няма съмнение, че позорището е едно от условията за развитието на един народ”, убеден е и основоположникът на българския театър Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната обусловеност между националната идентичност и изкуството. За развитието на театралното дело, като част от националната кауза и общия културен подем в началото на миналия век в България, варненската общественост има специален принос. Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават вече почти век. На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски, полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

Въпреки че последвалите войни забавят строежа, театралният дух не загива и през 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност “директор-режисьор” е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика. На 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон със съвременната пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, тогава дървена пристройка към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа в безпрецедентна дарителска кампания, в която „Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.” В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на проекта на арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия театър на варненци. Завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, талантливият карловец е един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време, автор на прекрасни сгради в София и страната. Архитект Никола Лазаров проектира резиденция Евксиноград (съвместно с австрийския архитект Херман Майер), негови творби във Варна са Търговската гимназия (Икономически университет), Малкият дворец (Дом Петко Бакърджиев, Радио Варна, Дом Красимир Узунов), Дом Петър Бончев (хотел "Сплендид"), Дом Ради Русев (ул. "Братя Шкорпил" 2 ); в София – Министерството на земеделието, Централна кооперативна банка (Си Банк), в Плевен – Обществената баня (сега Галерия Светлин Русев) и т.н.

Сградата на Варненския драматичен театър, типичен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. В проекта на арх. Никола Лазаров, на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков, цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1923 г. На знаменателната дата 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската трупа открива новия театрален сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера, а от 2010 г. двата културни института са обединени в общата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Цялата история на театъра може да прочетете тук:  История на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"