Солисти, хор, оркестър и балет на Държавна опера Стара Загора

Последната опера на Пучини „Турандот“ е считана за един от последните шедьоври в италианската и световна оперна литература. Тази недовършена творба на маестрото се определя като върхово постижение в музиката на миналия век.

След завършването на триптиха – „Мантията“, „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“ през 1919 година, Пучини търси сюжет за нова опера.Въпреки, че е вече 60-годишен, той гори от желание да пише нови опери.Търси „голям“ сюжет за „голяма опера“, която да бъде неговата „Аида“ .Един ден през март 1920 год., по време на обяд с либретистите му Джузепе Адами и Ренато Симони, последният предлага на Пучини пиесата на Карло Гоци „Турандот“. Легендата за жестоката китайска принцеса, която погубва претендентите за ръката й,се появява за първи път през 1712 год. в един сборник на Франсоа Пети дьо ла Кроа, озаглавен „Хиляда и една нощ“. Много автори са писали по тази легенда. Интересно е, че първото произведение, вдъхновено от този сюжет, е една друга музикална творба - „Принцесата от Китай“ (1729 г.) - комична опера, написана от Льосаж д, Орневал. Произведение, което не е оставило значителна следа в музикалната литература. Едва след това се появява пиесата на Карло Гоци . Неговата „Турандот“, написана блестящо , е четвъртата от поредицата „Театрални басни“. Това е пиеса в 5 действия, много близка до разказа на Франсоа Пети.

Легендата за Турандот пленява и самия Гьоте, който е гледал много представления на пиесата на Гоци във Венеция.Той вписва „Турандот“ в репертоара на новия Национален германски театър, който правят заедно с Шилер във Ваймар. През 1830 г. Шилер прави немска адаптация на пиесата на Карло Гоци, като чувствително променя характера на героите. Тази пиеса, която още на следващата година е поставена на сцена, почти веднага е преведана на италиански от Андреа Мафеи. И точно този превод чете Пучини, преди да се задълбочи върху пиесата на Гоци, която му предлагат неговите либретисти. Така че Карло Гоци не е единствения източник на неговото вдъхновение.

Авторите на либретото Ренато Симони и Джузепе Адами ползват освен пиесата на Карло Гоци и тази на Шилер. В края на 1920 г. Пучини получава първо действие и започва да работи. Проучва записи на китайска музика в Британския музей, запознава се с автентични инструменти. Четири години работи въпреки тежкото си здравословно състояние. Умората е толкова голяма, че един ден Пучини дори изрича пророчески: „Операта ще бъде изпълнена недовършена и някой ще излезе на сцената да каже: „На това място Маестрото умря…“

След трудна операция Пучини умира от сърдечен удар на 29 ноември 1924 год.

Премиерата на „Турандот“, предвидена за пролетта на 1925 г. се отлага и осъществява година по-късно – на 25 април 1926 г. в Ла Скала. Дирижира Артуро Тосканини. Стигайки до мястото ,където умира Лиу, последната страница в партитурата, завършена и оркестрирана от ръката на Пучини, диригентът оставя палката, обръща се към публиката и казва:“ Тук свършва написаното от Маестрото. На това място той умря…“. Осветлението на сцената загасва, в залата цари дълбоко мълчание, докато завесата бавно се спуска. След което се чуват възгласи:“ Да живее Пучини!“

Едва на втората премиера операта е представена с новия финал, композиран от ученика на Пучини Франко Алфано, направен по скици на автора.

Първата премиера на операта Турандот на сцената на Старозагорската опера се е състояла на 7 март 1990 година с режисьор Пламен Карталов и диригент Димитър Димитров.Това всъщност е и единствената постановка на тази творба на Пучини до този момент.

Съдържание
Първо действие

Площад пред императорския дворец в Пекин. Принцеса Турандот, дъщеря на китайския император Алтум, обявява , че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Ако не успее, ще загуби главата си. На обезглавяването на един персийски принц при изгрева на луната, Калаф открива сред тълпата своя баща – сваления от престола си татарски цар Тимур и робинята Лиу. Независимо от жестоката сцена на екзекуцията, Калаф се влюбва в Турандот и решава да изпита силите си в отгатване на гатанките.

Второ действие

Докато тримата придворни Пинг, Панг и Понг мечтаят за родните си места, оповестяването на началото на изпитанията ги връща към жестоката действителност. Пинг предлага на Калаф да се откаже от състезанието и в замяна да получи сто жени. Калаф обаче настоява да отговаря на гатанките.Задават му първата: „Какво е това, което се ражда всяка сутрин и умира всяка вечер?“ – „ НАДЕЖДАТА „- отговаря бързо той. „ Какво е това, което става студено , когато умрем, и кипи, ако мечтаем за големи дела?“ – Калаф без да се колебае отговаря: „ КРЪВТА“! Остава само една гатанка :“ Кой е ледът, който ви възпламенява?“. Миг на колебание и Калаф отговаря:“ Вие сте ледът, който ме възпламенява, Турандот!“. Калаф е победител! Виждайки обаче паниката на принцесата , той и предлага следното условие- ако до сутринта тя узнае неговото име, той ще бъде готов да умре.

Трето действие

Пекин се пробужда. Турандот заповядва срещу смъртна заплаха да й открият името на неизвестния принц. Лиу, която отдавна крие любовта си към Калаф, е заловена и от страх да не издаде името му – се самоубива. Тази постъпка силно развълнува Турандот, но истинското й преобразяване идва в прегръдките на Калаф. Тя вече знае неговото име: то е ЛЮБОВ!