Стара Загора е град със стари музикални традиции, които датират от средата на 19 век, когато в града се създават църковни и светски хорове и се поставя началото на театрални представления, съпроводени с музика.
След Освобождението тези традиции се обогатяват още повече. През 1897 година в града се създава музикалното дружество "Кавал", чиито мъжки, женски и смесен хор, солисти и инструменталисти-любители, разгръщат широка концертна дейност. От същия период водят началото си концертите на военния духов оркестър, както и училищната самодейност – хорове, оркестри, музикално-театрални представления. Като естествен резултат от този многостранен и богат музикален живот, сред група ентусиасти се ражда идеята в града да се изнесе със собствени сили оперен спектакъл.

Няколко концерта на дружество "Кавал", в които се представят откъси от опери, предшестват първото оперно представление. На 1 юли 1925 година е премиерата на операта "Гергана" от Маестро Атанасов. Диригент е бил Атанас Ковачев, режисьор – Мара Шопова, хормайстор – Златан Станчев. В главните роли: Гергана – Ничка Хаджимитева (Баталова), Никола – Георги Баталов, Христина – Радка Профирова, Дядо Недялко – Петър Тотев, Селим бей -Теню Велев, Мухтар ага - Стефан Георгиев, Баба Цона – Христина Георгиева.
Това събитие поставя началото на Старозагорската опера. Нейното появяване само няколко години след създаването на оперния театър в София е истински културен феномен.

След успешния опит с "Гергана", която е посрещната с интерес и любопитство от публиката, старозагорските оперни ентусиасти поставят "Трубадур" от Джузепе Верди (24 април 1927), диригент Христо Маников, режисьор Мара Шопова, художник Тома Григоров и хормайстор Стефан Даскалов, "Севилският бръснар " от Джоакино Росини(4 декември 1927), диригент Христо Маников, режисьор Димитър Христов, художник Васил Даалов и хормайстор Златан Станчев. Постепенно дейността на на Старозагорската опера се разширява и обхваща цяла Южна България.
На 22 март 1928 година Операта се обявява като Южнобългарска районна опера. Малко след това е поставена и операта " Травиата" от Верди (30 юни 1928) с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл и хормайстор Златан Станчев. През следващите няколко сезона нови постановки не са правени поради липса на средства. Дейността на операта се поддържа с възстановените "Гергана", "Севилският бръснар" и "Травиата".

От март 1933 година Операта продължава дейността си със собствено ръководство.
Първи неин директор е Димитър Христов, диригент – Александър Георгиев.

На 14 май 1934 година Операта е наречена Старозагорска общинска опера.

Ентусиазмът на старозагорци и голямата отдаденост на изпълнителите, при тежките условия на репетиции и спектакли, намират подкрепа в лицето на Софийската опера. От там в Стара Загора са изпратени да помагат Димитър Христов и младия баритон Стойко Диков, ученик на Христина Морфова. Режисьорът Илия Арнаудов предлага част от декорите, костюмите и реквизитът на Софийската опера да се прехвърлят безвъзмездно в Стара Загора, която опера според него: "при щастливи обстоятелства ще стане втората Държавна опера и ще подели с Народната опера в София художественото възпитание на културната общественост в страната." Под ръководството на Димитър Христов са възстановени досегашните постановки и се подготвя премиерата на операта "Ловци на бисери" от Жорж Бизе.

От 1942 Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). Особено тържествено преминава постановката на "Мадам Бътерфлай" от Дж. Пучини, на която са поканени министри, народни представители, ръководни лица от Министерството на просветата, от Общинското и от Областното ръководство. За този спектакъл пишат всички централни вестници, като оценяват професионалното равнище на премиерата.

През сезона 1942/1943 Димитър Христов напуска. На негово място идва младият диригент Ромео Райчев, учител по музика в Девическата гимназия. Той полага основите на един изключително успешен период за Старозагорската опера, чиито главен диригент остава до 1954.

Постоянен сътрудник на операта става оперният режисьор Христо Попов, а по-късно и режисьорите Драган Кърджиев, Мишо Хаджимишев, Петър Райчев, Стефан Македонски, Георги Петров и др.

Важен момент в историята на Старозагорската опера е 1946 година, когато държавата, която до този момент частично е подпомагала дейността ѝ, оценявайки приноса ѝ в нашата култура, изцяло поема нейната издръжка. Незабравими спомени оставя присъствието на българските примадони Елисавета Йовович и Катя Спиридонова в Старозагорската опера през тези години. Чрез техните имена сцената на Стара Загора става притегателен център за много добри артисти, а спектаклите се запомнят от всички присъстващи в залата. Често пъти любители на оперното изкуство от други градове посещават Стара Загора, за да се радват на своите фаворитки, заради големите им гласови и артистични качества. В новите условия, увеличавайки състава си, Старозагорската опера има възможност да се обърне към по-мащабни заглавия от световната класика. Поставят се "Продадена невеста" от Б. Сметана, "Русалка" от Ал. Даргомижски, "Кармен" на Ж. Бизе, "Бохеми" от Дж. Пучини, "Княз Игор" от Ал. Бородин, "Въшебният стрелец" от Вебер и др.

През 60-те години Старозагорската опера успява да привлече талантливи певци, да попълни хора и оркестъра си с млади изпълнители и да разшири репертоара. Редом с големите творби от италианската класика като "Бал с маски", "Дон Карлос" и "Симоне Боганегра" от Дж. Верди, се поставят и български произведения, много от които се изпълняват за първи път.

През 1971 е построена новата модерна сграда на операта по проект на арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Това е първата сграда в България, строена специално за опера. Сцената вече дава нови възможности за реализация на оперните спектакли. През 70-те и 80-те години на 20 век се поставят заглавия като "Аида" на Верди, " Летящият холандец" от Вагнер, "Борис Годунов" от Мусоргски, "Силата на съдбата" от Верди. Старозагорската опера поставя и редица произведения от съвременни автори – "Сън в лятна нощ" от Б. Бритън, "Кола Брюнон" от Д. Кабалевски, балета "Абраксас" от Вернер Егк и др.

През 1967 година в Стара Загора се провежда първия музикален фестивал – Декемврийски музикални дни. С откриването на новата страда на операта през 1971 музикалният празник прераства във Фестивал на оперното и балетно изкуство. В него участват български оперни театри, балет, има и съпътстваща концертна програма. На сцената на операта в Стара Загора през изминалите години от историята на фестивала са се състояли 14 премиери на български заглавия.

С развитието и успехите на Старозагорската опера свързваме имената на диригентите Ромео Райчев, Симеон Фетваджиев, Димитър Димитров, Веселин Ненов, Михаил Попов, старозагорците Божидар Бонев, Богдана Попова, Атанас Атанасов, Красимир Къшев.

През 1991 сградата на операта е унищожена от пожар. Изпепелени са безценни декори и сценични костюми, а кристалните полилеи, внесени специално от Италия, са унищожени.

Въпреки тежките условия, в които е поставена оперната трупа, тя не престава да твори и да радва публиката.

След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата, включително чрез дарителски сметки от родолюбиви граждани, най-после с изключителното финансово съдействие на Община Стара Загора, ремонтът приключва и на 5 октомври 2010 (празникът на град Стара Загора), с премиерата на операта "Кармен" от Жорж Бизе – отново се отварят вратите на най-красивата оперна сграда в България.

Днес Държавна опера Стара Загора е театър с богат репертоар, в който се играят оперни, оперетни, балетни и детски спектакли. Оркестърът периодично изнася симфонични концерти с музика от всички стилове и епохи. Операта е желан гост на сцените на други общини, близки до Стара Загора, а спектаклите се посрещат с голям интерес, както от възрастни, така и от децата. Старозагорската държавна опера гостува с изключителен успех и на международни сцени – както в Европа, така и в Америка.

Запазила традициите, останала вярна на класиката, с усет към новото и модерното, Държавна опера Стара Загора върви по трудния път на изкуството, заедно със всички, които вярват, че усилията си струват.