от Франц Лехар, либрето Лео Щайн и Виктор Леон по комедията „Аташе при посолството" на Анри Мейак


Оперетата „Веселата вдовица“ е поставена за първи път в Държавна опера-Стара Загора  на 18 април 1961 година. Втората премиера е на 28 декември 1982 г., а последната – на 20 декември 1998 г.

В най-новата постановка на сцената ще видите гост-солистите и солисти на Държавна опера-Стара Загора - Евгений Арабаджиев, Петър Янкулов, Яница Нешева, Десислава Стефанова, Камелия Стойчева, Август Методиев-гост, Борис Тасков, Анна Дитри, Емилия Джурова, Ивайло Йовчев, Милко  Михайлов, Милен Денев, Теодор Петков, Любомир Петков, Богомил Русенов, Илиян  Вичев, Ганка Палазова, Виолета Димитрова, Евгений Сурмиевич, Сашо Стойков, Галина Костадинова, Лиляна Ходжева, Илко Каменов, Теньо Джелепов, Пролет Пенчева, Кремена Райчева, Георги Динев, Николай Георгиев, оркестър, хор и  балет на  Държавна опера-Стара Загора

Премиерата на оперетата „Веселата вдовица” се е състояла на 30 декември 1905 година в “Театър ан дер Вин”. Дирижира самият Лехар, а в ролите на Ханна Главари и граф Данило са великолепните оперни артисти Мици Гюнтер и Луи Тройман. След Виена и постановките в Берлин и Хамбург, "Веселата вдовица" продължава своето триумфално шествие през Милано, Лондон и Париж по целия свят. През 1910 г. /5 години след премиерата/ оперетата достига 18 000 спектакъла.  В “Театър ан дер Вин” има 483 представления, а по целия свят – около 60 хиляди само през първите 50 години на сценичния й живот.  Филмовата и версия е заснета в Холивуд през 1925 г. - със суперзвездите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По сюжета има създадени още три филма - през 1934, 1952 и 1962 година. В България е поставена за първи път през 1919 г. в Свободен театър, София.

……„Виена от края на миналия век, Виена от времето на Лехар, не е уютната, патриархална Виена от времето на Щраус. При цялата си топлота и интимност Лехар не може да не откликне на тази нова Виена, обхваната от безумната страст да трупа богатства, Виена, която търгува с всичко – с телата, с титлите, короните, морала, достойнството. Лехар отнема от оперетата нейната уютна патриархалност и безметежен оптимизъм. Той внася в нея „сълзите“ и драматизма,и оперетата ги поема в онази необходима и доза, която ще тушира неугасимата слънчевост, за да я сдобие с истинска музикална драматургия. …Не случайно неговите съвременници казвали:“Има три рода театрално-драматична музика: опера, оперета и Лехар!“ /Румяна Апостолова (1947-2003), музикален критик, публицист, дългогодишен драматург на Народна опера, из „Ференц Лехар-Виенският космополит“ /статия от програмата на „Веселата вдовица“ на Държавна опера-Стара Загора за премиерата през 1982 г./