Режисьор: ас. д-р Анна Пампулова, балерина, режисьор и преподавател в департамент “Танцов театър” към НБУ:

Спектакълът съдържа поредица миниатюри, взаимно несвързани, изградени на базата на симбиозата между музика, танц и компютърна анимация. Във всяка от тях се развива различна човешка емоционална енергия. Създадох спектакъла, за да провокирам определени настроения у зрителя и танцьора, чрез помощта на редуването на визуални ефекти, различни по динамика танц и музика, без да налагам прецизно формулирано послание, а да стимулирам индивидуалните усещания и емоции на зрителите. Като филм с отворен край. Технологичният свят и връзката му с човешкия е напълно възможна и търпи своето развитие в позитивна насока, без да губим индивидуалната си сетивност и енергия.

Представям идея за това, че светът на другите не е спасение от невъзможността ни да общуваме със себе си; че преодоляването на вътрешната ни скука чрез потапянето в морета на колективните занимания (дискотека, футболен мач и др.) са вид имитация на вътрешния ни диалог чрез контакта с много хора, измежду които избираме качествата сглобяващи представата ни за бъдещите предпочитания, без да сме изградили тези критерии предварително и да ги търсим целенасочено.

Технологизирането на чувствителността е втората идея на спектакъла. Потапянето ни в безкрайността на информационното поле ни задължава да обработваме огромни обеми наложена информация, която да свеждаме към трудно формулирани принципи за прилагането й. Целта ни е от друг ъгъл да покажем липсата на предварително зададения идеал за качеството и вида на информацията, вибрираща със собственото ни аз, тъй като извън това, огромното количество информация „за разнообразие” само задържа, без да подкрепя личностното развитие.

Редуването на динамичното с почти статичното движение представя възможността ни да изберем състояние според темперамента си, но и въпроса какво става с нас когато едното се смени с другото извън нашето желание…

Това е спектакъл за заместването и имитацията на индивидуалността, която се превръща обратно на претенцията ни, все повече в униформена, благодарение на оковаността ни във високо технологизираната униформа, която сменя размера и цвета си, но устойчиво запазва от някого замисленото си предназначение да разконцентрира...