Хенри Пърсел (1659 - 1695)
   
Пърсел е единственият английски композитор преди Елгар, който придобива световна известност. Първоначално пее в кралската капела, а по-късно постъпва като органист
в катедралата в Уестминстър, където работи да края на живота си.

В оперния жанр Пърсел оставя едно единствено произведение – майсторската опера “Дидона и Еней”. Той умело комбинира в музиката си френски и италиански елементи, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил, характерен с особена чувствителност към мелодичните особености на английската реч.

Въпреки многобройните опити да се създаде по-подробен портрет на личността му, тя
и до ден-днешен си остава загадка. За англичаните той е почти митологична фигура. Пърсел получава висше благоволение да бъде погребан до органа в Уестминстърското абатство, а на плочата му пише, че в смъртта си той е отишъл на единственото място, което с хармонията си „може да превъзхожда създадената от него”.

Дидона и Еней
 
Създадена е по либрето на известният английски поет Наум Тейт, стъпило върху епическата поема на Вергилий „Енеида”. Предполага се че първото представяне на Дидона и Еней е не по-късно от лятото на 1688 г. в пансиона за благородни девици на Джузая Прийст в Челси, Лондон. Операта е написана по поръчка на Джузая Прийст по повод преместването на пансиона в нова сграда.

Първо действие

Картаген, Дворецът на Дидона.

Операта започва с появяването на царица Дидона, заобиколена от своята свита. Дидона е тъжна. Нейната лична прислужничка Белинда се опитва отчаяно да я развесели и и казва, че ако се влюби-това ще излекува нейната скръб. Съветва я да се ожени за троянеца Еней, който показва интерес към царицата. Дидона се страхува че влюбвайки се – това ще отслаби силата и като владетел. Белинда обаче твърди, че дори най-големите герои се влюбват.

Когато Еней влиза в царския двор да поиска ръката и, Дидона все още има съмнения относно предложението му и го посреща хладно. Слушайки сърцето си обаче отговаря на предложението с „Да”. Всички наоколо ликуват.

Второ действие

В пещерата.

Дълбоко пещерата зла Магьосница прави пъклен план да донесе разруха и бедствие на Картаген и на царицата му Дидона. Идват и вещици на помощ – за всяка в този план има указания, които трябва да изпълни. Най-довереният зъл дух ще се маскира като бог Меркурий, за да примами Еней да изостави Дидона. Дидона ще бъде толкова съкрушена, че ще умре. Магьосниците правят заклинание, което да доведе огромна буря. Заради бурята Дидона и нейната свита ще се върнат в палата, след като спрат в една спокойна горичка…

Дидона и свитата и спират в горичката да си починат след лова. Белинда и Втората дама подготвят горска забава за Дидона. По време на горската забава, Дидона чува далечни гръмотевици, които се приближават. Белинда, Дидона и свитата напускат горичката, за да намерят подслон, преди да ги застигне бурята. Еней изостава, за да се любува на красотата на природата. Злият дух, преобразен като бог Меркурий приближава Еней и му нарежда да напусне Картаген и да отплава за Италия - за да създаде там новия град Троя. Вярвайки на думите на бога, Еней се подчинява, въпреки че чувства в себе си разкаяние за това, че трябва да изостави Дидона.

Трето действие

Пристанището на Картаген.

Моряците на Еней се подготвят за отплаване. Появяват се злата Магьосница и нейната свита – радостни, че планът им е проработил. Магьосницата има нов план за Еней- неговият кораб ще срещне гибелта си, докато плава в океана. Злите сили се смеят и се присъединяват към танца на моряците.

Дидона скърби безумно за предстоящата раздяла с Еней и разказва за своята горест на Белинда. Появява се Еней, който оправдава своето заминава с волята на боговете. Дидона не вярва на това му обяснение. Тогава той казва че ще остане с любимата си – пряко волята на боговете. Но Дидона е непреклонна – щом веднъж е решил да я остави, той трябва да замине, а тя е решила за себе си да умре. Преди смъртта си Дидона изпълнява своята последна ария, позната като When I am laid in Earth или „Плачът на Дидона”.