Сватбата на Фигаро((Le nozze di Figaro) била представена за пръв път на 1ви май 1786 г. в Бургтеатър на Виена под ръководството на композитора. Операта намерила добър прием у публиката и била представена още през декември на същата година и в Прага. На основата на големия успех в Прага Моцарт получил поръчка за следващия оперен сезон да композира още една опера: „Дон Жуан“.
Сватбата на Фигаро била вече най-известното произведение в Европа. Театралната пиеса на Бомарше предизвикала като предусещане за революцията(1784) в Париж силно внимание, за това поетът на текста Лоренцо да Понте трябвало да промени в оперното либрето някои места в диалога, за да се осъществи и премиера във Виена. Йозеф II разрешил лично премиерата въпреки съпротивата на влиятелни кръгове, но и я свалил  (може би заради твърде големият успех) отново само след няколко представления.

В операта на Моцарт всяка от фигурите   музикално е  очертана изключително релефно, и дори в речитативите настроенията са отразени  с най-голяма яснота и така те докосват слушателя. 
Действието се разиграва в замъка на граф Алмавива в Агуас Фрескас близо до Севиля.
Това е една предимно весела пиеса за любовта, която води граф Алмавива при Сузана – прислужницата на неговата съпруга, пажа Керубино  - до всички женски същества, и  несъвсем младата Марчелина – към камердинера Фигаро. Следвайки една стара традиция, феодалният господар има правото на първата нощ (ius primae noctis). Тъй като граф Алмавива е отменил това право в своята владетелска област, сега той съжалява за отменянето му точно преди предстоящата сватба на очарователната Сузана с камердинера Фигаро.

На Старозагорска сцена операта Сватбата на Фигаро е поставяна един-единствен път през далечната 1966 година. На 27 октомври премиерата е дело на творческия екип: диригент Димитър Димитров, режисьор Петър Златев, художник Петър Русков и хормайстор Богдана Попова.