На 12 , 13 и 24 октомври е премиерата на „Хубавата Елена” опера – буфа на  Жак Офенбах  . Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 броя музикално-сценични произведения, предимно оперети и  с право  наречен „баща на операта“. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм  и сарказъм присъщ на епохата . Творбите му са изпълнени с виталност  и грацията, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни,  с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

Сценичния вариант на новата премиерна постановка е оригиналната версия създадена от Офенбах през 1864г. по либретото на Анри Мейак и Людовик Халеви. Премиерата  се е състояла на 17 декември в театър ”Вариете” в Париж и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах. „Хубавата  Елена” е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос  е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Това е деветата  постановка на „Хубавата Елена „ в Музикалния театър  и втората , поставяна по оригиналната версия след постановката на проф.Пламен Карталов през 1994г. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада” , оперетата на Офенбах „Хубавата Елена” остава класическа сатира и метафора на актуалните   проблеми за всяка епоха.

„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в  България през  1921 г. като "ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА" - в превод на Хенри Левенсон и постановка на из­вестния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен "Свободен театър".

Признание на класическо репертоарно заглавие за бъл­гарската музикална сцена, "ХУБАВАТА ЕЛЕНА" постига в средата на 30-те години - с бляскавата постановка на ре­жисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.”

Доц.д-р Р.Каракостова



На 14 декември 1864 г., б театър "Вариете", се състоя генералната репетиция на "Хубавата Елена". Дирижираше господин Линдхайм, много стар музикант... Най-после прозву­ча увертюрата...

Публиката вече беше обхваната от онова приказно настроение, което бе­ше едновременно гръцко и парижко, благоговейно и нахално, шумно и гальовно, благородно, просто класи­ческо и непочтително - както всяка духовита шега. Първите шестнадесет такта решиха съдбата на пиесата. Завесата още не беше вдигната, а ръкопляс­канията вече гърмяха. Най-после за­весата се вдигна и се появи Елена. Чудо!

Едва сега разбрах колко голяма ак­триса беше тази Хортензия. Тяло­то й изглеждаше мраморно, усмив­ката също... Изключителният й та­лант създаваше илюзията на чудо­то... Менелай също имаше голям ус­пех, както и всички останали учас­тници: двамата Аякси, Орест и, разбира се, Калхас,пожънаха бурни аплодисменти и такъв смях, че ми­лият Линдхайм понякога се объркваше, защото не чуваше собствения, си оркестър...

Премиерата се състоя на 17 декември 1864 г.... Това беше най-големият успех в живота на Офенбах.

Истинската красота на музиката и текста сега в действителност се проявиха подобно на тайните писма, които остават невидими, докато хартията се нагрее колкото е необходимо. Да, нужен беше успехът, за да се откроят от текста и най-дребните детайли, тогава ръкоплясканията Забавяха действието... Но нямаше спадане на силата дори до осем такта или осем секунди. Веселото настроение се повишаваше непрекъснато и стигна до вакханалия. Сякаш самият Офенбах следваше божията заповед: ]е suis gai, soyer gai, il le faut, je le veux!" (A3 съм весел, бъдете и вие весели, това е необходимо, така искам!)