Давид Гизелман е роден през 1972 г. в Кюлн. Следва драматургия в Берлин (1994 - 1998). Първата му радиопиеса "Блауцойген" печели наградата на Академията на изкуствата в Берлин през 2000 г. Същата година първата му пиеса за драматичен театър - "Господин Колперт" има световна премиера в театър "Роял Корт" - Лондон и паралелно с това е поставена в Берлин - театр "Шаубюне". Режисьор е Мариус фон Майенбург (неговата пиеса "Грозният" също се играе на сцената на Театър "София"). В годините "Господин Колперт" се играе в много театри в Европа (Италия, Гърция, Франция, Полша), в САЩ и в Австралия. Давид Гизелман е автор и на пиесите "Фермата" (2006, Театър на Магдебург) и "Гълъбите" - поставена в театър "Шаубюне" през 2009г. отново от Мариус фон Майенбург. Пиесата „Господин Колперт” е определяна като черна комедия. Действието се развива в апартамента на презадоволено немско семейство. „Аз и Ралф, ние също вече не забелязваме в себе си чувства. Ние искаме на всяка цена да почувстваме нещо. Да почувстваме, че сме хора. Тогава ни хрумна мисълта да извършим убийство...Господин Колперт ни се стори подходящ, защото изглежда толкова безполезен...” Има ли труп в гардероба? Това е най-често поставяния въпрос в представлението "Господин Колперт" "Защо беше убит господин Колперт? мотиви за едно убийство - Защото светът доскуча. Прекалено рано. А убийството има за цел да ни изправи пред някакво значимо усещане, пред бягство от задушаващия соцуим. Празникът на героите в пиесата е празник на пробуждане на кръвта. - Защото днешният свят все повече се гради на матричността – на живеене, на социално поведение и на политическа коректност. - Защото не живеем нито във времето на Френската революция, нито през 1968-ма, а в началото на 21-ви век. Днес неадаптивността не те прави героично-идеалистичен, а ситуативно-нелеп. - Защото смъртта в съвременното изкуство е не толкова закономерност и хармония, а по-скоро нелепост и случайност. - Защото внедряването на „кървав” сюжет в непривична за него форма е важен концептуален ход в пиесата на Гизелман. Манипулирането на жанрове, движението „по ръба” им, тенденциозният сблъсък на високо и ниско са опорни точки на постмодерния театър." Крис Шарков