Това, което се случва на архитект Стилянов, може да се случи на всеки от нас. На мен, на теб… Искаме да бъдем свободни, да бъдем себе си, да живеем според убежденията си, да преодолеем страхове, комплекси и социални навици, но все се намират причини, които ни карат да отстъпваме, да премълчаваме, че тънем в нелепост и абсурд, в мизерията на своята безсмисленост и дребна хитрост… Не е лесно да бъдеш почтен и честен в общество, в което почтеността, честността и уважението към отделния човек не са общоприети ценности. Арх. Стилянов иска да постъпи така, както му диктува събудилата се в една прекрасна утрин негова творческа и гражданска съвест. Той е въодушевен от решимостта си, започва да изпитва непознатите до този момент наслади на самоуважението. Той тръгва окуражен и свободен към заседанието на експертната комисия, където този път ще им каже цялата истина…Но му се скъсва копчето на панталона… Може ли едно копче да провали един красив порив?