Виновният” е пиеса, в която героите често повтарят: „Времето беше такова“. Произнасят го като обяснение, оправдание, оневиняване…Този опит да прехвърлим на времето отговорността за собствените си компромиси, всъщност е нелоша с удобствата си роля, която играем пред самите себе си. Независимо коя точно е епохата и за какво търсим опрощение. Само че никое време не е достатъчно виновно, за да ни направи напълно невинни.

„Димитър Димов пише „Виновният“ в епоха, прегърбена от вини. Към многото й чудовищни изкривявания принадлежи и едно, която сякаш забравихме най-лесно: лицемерната безпрекословност, с която отричаме или пренебрегваме непредвидимата сила на чувствата. Превръщането на човека в изчислима пропорция от дълг и полезност. Пиесата, безспорно, не може да бъде изтръгната напълно от времето, в което е създадена. Нейните герои се блъскат в страхове, ограничения, илюзии и клишета от края на петдесетте години. В същото време човешката им същност не може да бъде разпозната само в това стълкновение. Те притежават нещо от разрушителната чувственост на известните от романите на Димитър Димов герои. А тя освен, че е тежка дарба, е невъзможно да бъде обяснена с времето. Странна, много самотна в българската драматургия пиеса е „Виновният“. С необяснимостта на привличането между героите, с неизбежните катастрофи, с непроизнесените откровения…  Но продължаващото ни неразбирателство относно подялбата на вина: нашата собствена и другата, на времето, прави този текст жив. Само че днес той може би е по-далеч от драмата и по-близо до една много, много горчива комедия на нравите. Какво да се прави…Такова е времето”, казва Юрий Дачев за спектакъла.