На 17 август 1990 г. излезе регистрацията на Театър и Издателство "ЕЛА".
Изтърколиха се цели 20 г. в постоянни битки за оцеляване на изкуството и в режим на "преходи, шокови терапии, кризи". Беше трудно (дори непосилно) да самофинансираме спектаклите си, книгите си, всички лафторски проекти, но поне не може да се оплачем, че ни е било скучно. Оцеляхме! Изпитанията винаги са предизвикателства и възможности за нескучаещата Лафамилия.
Когато вземах решението за регистрацията от Съдебната палата беше горещ ден, но заваля дъжд, без да се скрива слънцето. Приех това като знак - ще ни върви по вода, дори и да ни подливат вода или да ни плюят, ха-ха, все ще е влага. Няма да пресъхва вдъхновението ни и страстта, с която и до днес опитваме да реализираме лафторските си идеи.
Затова имаме не само повод, но и право с гордост да отпразнуваме оцеляването си.
Цялата 2010г. е  юбилейна. Затова ще продължим и наесен с партита и премиери, както и с Новолуда книга ала "Пълнолудието продължава". Това е засега работното заглавие... на едната. Натрупала съм материал за поне още пет, и за "Засукани финтифлюхани приказчуни" за дечковци и родителфуни. Но тъй като програмата на сълафторите ми Къци, Елица и Гоги Крис е плътна и все по-засукана, са упълномощили мен да си лафотворча и да преразказвам лафантасматагориите на живота ни тук и сега. 
"ЕЛА" е пространство за вместване на Лафамилните ни проекти с частни средства. През 1990г. изкуствата и театърът бяха зад борда. Нямаше храна по магазините, затова ние с Къци решихме да предлагаме духовна храна като алтернатива за спасение. Чували сте за хора, които се хранят само със светлина. Е, изкуството е вид концентрирана духовна светлина и целебна музика за душата. С непресъхващият си идеализъм ние и до днес не се отказваме да влагаме личните си средства в проектите си, да рискуваме, да губим пари, но да печелим почитатели, пРочитатели и приятели.
Най-близки приятели са помагали за осъществяването на идеите ни също с лични средства.
Никой закон не насърчи меценатството през тези 20г. Затова престанахме да се надяваме на мощен спонсор. Тайно си мечтаем един ден да имаме своя зала, където да каним публиката си на щуролудиците си и да лекуваме болните от тъгоби хора със смях и доброта. Все по-голям дефицит има днес точно от доброта, човечност, благородство. 
Елица е наш сълафтор в първите книжки с приказчуни. Надяваме се Гоги Крис да продължи традицията.
Дъщеря ни продължава да е наш сълафтор в постановките ни. Нейна е музикалната картина на "Интимни беседи по онзи въпрос". А с зет ни Радо, който е електроинженер, когато Театър ЕЛА има своя зала (дай Боже), ще правят и светлинната част от лаф-шоуто.
А докато чакаме сбъдване на мечтата си, ще продължим да раздаваме емоциите си, нервите си, душите си. Актьорството е безпощадна професия. Но ние се раздаваме щедро и ни се връща умножено чрез обичта на публиката и приятелите ни. Надяваме се един светъл ден да заслужим и залата си.
Елена Начева

Снимките -  г-н Президента Желю Желев и г-н Президента Първанов са на фотографа Ромео Чолаков

Снимка с певеца Васил Найденов - фотограф Веселин Веселинов

Снимка с актьора Георги Калоянчев - фотограф Светлана Каталойска