Ние се явихме на бял свят, защото беше крайно време да се родим. Въпреки че мнозина ни бабуваха, ние не сме хилаво отроче: родихме се с 32 зъба и смятаме да ги използваме всичките: от резците до мъдреците. Първият ни глас на новородено не е плач, а ясно и недвусмислено провикване – ние сме агитационен театър! Макар и съвсем млади, ние ще се стремим още от деня на прощъпалника си да застанем здраво на крака, да грабнем копието на смеха и боздугана на сатирата и да се наредим в редиците на борците за комунизъм. С тези оръжия ще се стремим да гоним всичко, което се изправя на пътя към великата цел. Ще смъкваме миловидния или високопринципен грим, зад който често се крият стари наши познати: бюрократът, губернаторът, кариеристът, мързеливецът, подлизуркото, реакционерът, разхитителят и т.н. и т.н. Ще се опитваме да хващаме за вратлето и новородените порочета, които иначе биха станали порочища. За да ви предпазим от тяхната зараза, ние ще ви ги показваме на сцената без грим. Ние сме млади и страдаме от недостатъка на младостта: смелост. Ние се гордеем с него, защото само със смелостта ще можем да постигнем общата цел: комунистическото възпитание на хората. Предвиждайки нашето раждане, Гогол е казал: „Да се смеем над всичко, което позори истинската човешка красота!” Ние сме съгласни с Гогол. Ние искаме нашият театър да има свое лице, да не прилича като близнак на другите театри. За това ще търсим такива театрални форми, в които нашата агитация ще звучи най-ярко. Тъй като формите на агитация са разнообразни, покрай острата сатира ние няма да бягаме и от веселия смях, който се носи през вековете до наши дни в произведенията на всички прогресивни писатели-хумористи. Сигурно и ние ще грешим. Но не се страхуваме от това, защото ще се учим от грешките си. Често пъти ние ще говорим на шега. Но бъдете сигурни, че мислим сериозно. СТЕФАН СЪРЧАДЖИЕВ Художествен ръководител на Държавен сатиричен театър – 1957 г.