През 1949-1950 г. театърът вдига завеса като професионален институт. (Указ на театрите в НРБългария от 27 юни 1949 г.). На 8 октомври 1949 г. театърът представя първата си премиера, пиесата "Царска милост" от Камен Зидаров.

Директор по това време е Димитър Керанов, а основното ядро актьори са: Девка Благоева, Иван Славов, Стефан Арсенов, Милка Попантонова, Господин Везирев, Анко Чернев, Щилиян Кунев, Надя Чобанова, Катя Тодорова, Надя Василева, Рачо Канев, Пепа Белева, Тодор Кожухаров, Дора Кожухарова.

На 1 януари 1952 година Ямболският театър става Държавен драматичен театър.

Обръщайки поглед назад, от дистанцията на времето ние трябва да отдадем дължимото на първите, на тези творци, повярвали във великата мисия на актьора да бъде апостол на своето време. През годините Ямболският драматичен театър оформя културния живот в града. Подемат се редица инициативи, канят се на гастрол известни режисьори и актьори, установяват се връзки с театри от страната и чужбина.

На ямболска сцена започват твоческия си път редица млади дарования, които оставят ярка следа в българския театър и култура, артисти които и формират в годините феномена, наречен Ямболска публика.

Една от тези звезди на театралния небосклон е и първата дама на българското кино Невена Коканова.

Нейния творчески път започва на сцената на Ямболския театър още през 1956 година. Обичана от всички ямболци - Венчето, както гальовно я наричат в Ямбол, прави първите си стъпки в театъра с ролята на ФЕНИСА от пиесата "Хитроумната влюбена" от Лопе де Вега и ЖУЛИЕТА от "Ромео ш Жулиета" от Уилям Шекспир. С тази роля ямболци започват да наричат Невена "босата Жулиета". В Ямбол тя получава и първата си покана за участие в киното от режисьора Янко Янков за филма "Години за любов". Невена Коканова, нейният живот и творчество са свързани с град Ямбол и неговите театрални традиции. Последната й роля на ямболска сцена бе АББИ от пиесата на Юджийн О`Нийл "Любов под брястовете" с премиера - сезон 1988-1989 година. Тази постановка има реализирани 147 представления в Ямбол и страната.

Над 15 са творческите срещи на Невена Коканова с почитатели в град Ямбол и региона. Последната среща с нейната ямболска публика бе отново в любимия Ямбол, както тя самата го наричаше, в края на месец ноември 1999 година.

А последното й гостуване на ямболска сцена бе с пиесата "Последните дни на цар Борис III ", режисьор Павел Павлов. Архива на театъра грижливо пази множество снимки и програми, свързани с творческия път на ямболска сцена на голямата българска атриса. В театъра се съхранява и костюма, с който Невена Коканова изпълни ролята на АББИ от пиесата "Любов под брястовете" от Юджин О`Нийл.

Невена Коканова е част от богатата културна история и традиция на Драматичния театър в град Ямбол. Нейният творчески път и обаяние завинаги ще останат в сърцата на ямболската културна общественост.

На сцената на Ямболския драматичен театър гастролират именити актьори: Кр. Сарафов, Ив. Димов, Вл. Трендафилов, К. Кисимов, Д. Панов, З. Йорданова, М. Колчакова, Ст. Гецов. По-късно - К. Зехирева, И. Тасева, М. Миндов, Ан. Чапразов, Л. Кабакчиев, Кирил Господинов, Милена Атанасова, Николай Калчев, Мария Статулова, Стефан Попов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Васил Попов, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Георги Мамалев, Ст. Попов, Г. Георгиев - ГЕЦ, Таня Масалитинова, Пл. Гетова, Ст. Мавродиев, Н. Симеонова и други.

Плеяда именити български режисьори са работили тук на ямболска сцена. Едва ли ще упсеем да изредим всички, но не можем да не споменем Янаки Стоянов, Крюгер Николов, Стефан Златев, Александър Раев, Георги Въжаров, Николай Люцканов, Васил Луканов, Слави Шкаров, Иван Кондов, Надежда Сейкова, Асен Шопов, Симеон Димитров, Руси Карабалиев, Илия Добрев, Николай Георгиев, Бойко Илиев, Илиян Симеонов, Христо Стойчев, Недялко Йорданов и много други.

Много и незабравими са постановките на сцената на театъра. Огромен е списъкът на режисьори, актьори, художници, драматурзи минали през този театър и оставили частица от себе си. Все още кънтят стъпките им по сцената и витае духът им в полумрака на сенките като знамение за вечността на изкуството.

Директор: (Михаил Лазаров)