“Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра“, обяснява интереса си към заглавието Васил Дуев.
Той избра да постави „Комичната илюзия“ именно с Варненския драматичен театър, защото „има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра".
В „Комичната илюзия“ режисьорът се фокусира върху идеята за театъра като спасение. В авантюристичен ключ персонажите преминават през какви ли не перипетии, докато накрая се озовават в театъра.
Там всичките им проблеми, дори престъпления изглеждат разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра има като че ли амнистия за всякакви грехове...
 
 
Как нарича поредния свят, който изписва Корней? ... „Илюзията”... и  тридесет години след първата премиера на пиесата той избира да добави “comique”. Да озаглавиш един живот „Комичната илюзия” е поредния му  прескок във вековете като екзистенциално гледище върху съществуванието. Това ме привлече силно. Мисълта, че света и театъра представляват една „илюзия комична”. Нещо измислено, изработено, при вглеждане несъстоятелно, обаче виртуозно, забележително (така поне  разбирам значението на думата „илюзия”) и екзистенциалната усмивка, която Корней предлага като позиция спрямо тази велика измама за смислеността на театралното изкуство и човешкото битие. Ето този едновременно артистичен, патетичен,положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването ме привлече и вдъхнови.
Този материал е класически и неправилен, едновременно. Бунтарски. Свръхживот, изпълнен с приключения, многожанров сюжет – парадоксално виждане за изкуството. С постоянни прелитания от комедийни несъответствия и разминавания към житейски пропадания. Това е устойчива допирателна, която кореспондира с това , което ми се иска да виждам като зрител. Въздигнат, вдъхновен живот, който въздейства на много струни на възприятието – мисля, че подобни силни текстове се доближават най-близо до възможността на сцената да се случват години живот в рамките на два часа.
В нашият прочит работим върху един живот, който иска да бъде театър и театър, проявяващ се като нагнетен, акселериран живот. Мечтаният живот на човека зареждан от изкуство, бил той зрител-съучастник или артист. Васил Дуев – режисьор