Проектът представлява опит за документална дисекция на състоянието на съвременното общество. Базирайки се на текстове на Ървин Уелш, описващи живота на маргиналите в обществото, екипът изследва пътищата на деградация и разпад на човешката личност. Разпад, започнал със свръхжеланието да имаш всичко, да притежаваш всичко, да консумираш всичко. Това свръхжелание поражда желанието да господстваш, а отук произлизат и всички трагични моменти между персонажите в постановката, стигащи дори до канибализъм. В този момент "състоянието на нацията" се явява състояние, в което всеки "яде" всеки, без да усеща засищане, и този нескончаем глад се нарича самота.