Йоанна Овшанко е родена през 1974 г. Засега има само една пиеса – „Тирамису”, която е поставена за първи път в Лаборатория за драма /Студио Буфо/ във Варшава през 2005 г. и се играе с голям успех и до днес. Пиесата е плод на лични преживявания на Овшанко – работила три години в мощна PR агенция.

„Тирамису“ е откровен директен разказ на авторката относно виртуалната реалност, която постепенно започва да замества реалния живот на определена категория съвременни млади хора.

Студентите от НБУ, заедно с режисьора Владимир Петков и хореографката Татяна Соколова изследват битките на седем млади, силни и красиви жени за личностната им реализация. Има ли професионален успех без жертва на личното, интимното и ако да, каква е цената? Професионалната реализация равностойна ли е на щастието и ако не, какви са измеренията? Може ли едното да замести другото и ако не, защо?

Творческият екип прави дисекция на сложната женска природа, където се крият много амбиции и несбъднати мечти. Привидно силните working girls живеят с травмите си от миналото, които ги правят слаби и уязвими. Като истински fashion victims, те са обсебени от маркови дрехи и обувки, къпят се в суета и успехи, а всъщност ни показват колко самотни са и как това не е мечтаният от тях свят. Те са готови да захвърлят всичко, за да бъдат самите себе си. Виждат се като Дженис Джиплин, Клеопатра, Жана Д’Арк или Анна Каренина и мечтаят за нещо истинско, земно и топло, което все не идва.

 Модерният начин на разглеждане на въпросите “коя съм аз”, “защо съм” и “какво да правя” е един вид вариация на хамлетовия въпрос “да бъдеш или не”. Или както казва една от героините: „Не ме пуснаха в Рая. Върнаха ме, но не ми казаха как да живея. А сега накъде?“