„Всички са в света на Пунтила. Къде ще избягаш, Мати?”, пита режисьорът Маргарита Младенова. Тя не идеологизира, не констатира, не съобщава. Нейният театър е Театърът на натрупванията. Тя свързва пристрастията на героите с изумленията у нас, зрителите, като ни превежда през господарския свят на Пунтила. А той, разтеглен между човешкото и животинското у себе си, претегля механизмите, които го поддържат буден. А Мати? Каква е неговата позиция?

Пиесата „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” има пет реализации на българска сцена от едни от най-авторитетните ни режисьори – Кръстьо Дойнов, Боян Дановски, Борис Спиров и Леон Даниел. Множество техни виждания може би са укротявали двойнствената природа на земевладелеца, но и засилвали контраста й.
Днес, в един все по-изсъхнал и механизиран емоционален свят, желаем да ви предизвикаме и разцъфтим духовния ви ген! Нека ние, хората, се подсетим, че сме хора!