Опера в две действия (четири картини) от Лудвиг ван Бетовен
 
Либрето: Йозеф Зонлайтнер и Фридрих Трайчке

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Свободолюбивият дух на Бетховен винаги го е тласкал към тематика, която да му позволи да изрази ненавистта си към всички подтисници, към враговете на свободата, да възпее борбите на човечеството за справедливост и щастие. Композиторът отдавна е замислял да напише опера, дори е започнал да работи върху „Александър Македонски" по либрето на директора на „Театър ан дер Вин" Емануел Шиканедер (1748-1812), но прекъснал след уволнението на Шиканедер от театъра. След като се запознава с драмата на Жан Буйи (1763-1842) „Леонора" или „Съпружеска любов", композиторът се спира на нея, въпреки че е знаел операта върху същия текст на френския композитор Пиер Гаво (1761-1825), изнесена през 1798 г. в Париж. А по времето, когато Бетховен вече започва да пише „Фиделио", в Дрезден (1804) е поставена операта „Леонора" или „Съпружеска любов" от италианския композитор Фердинанд Паер (17711839). Немският текст на либретото Бетховен получава от виенския литератор Йозеф Зонлайтнер (1765-1835), който значително е преработил френския първообраз. През 1805 г. Бетховен завършва операта, която е представена за първи път на 20 ноември същата година под името „Леонора". Но още след третото представление поради слабия успех операта е свалена от сцената. Бетховен преживява твърде тежко тази несполука. За него е било трудно да приеме, че сюжетът на Буйи, създаден по действителен случай, може да не вълнува публиката. И композиторът решава да преработи операта си. С поправката на либретото се залавя големият приятел на Бетховен Стефан Бройнинг. Той изхвърля някои сцени, като оставя само две действия. Бетховен от своя страна също изменя редица места - някои прекомпозира, а други написва наново. Той композира и нова увертюра към втората редакция - тази, която днес е позната под името „Леонора № З".

След втората редакция „Фиделио" се изнася на 29 март 1806 г., но и този път се проваля, дори още след второто представление. В едно свое писмо Стефан Бройнннг отбелязва, че Бетховен никога не е бил така съкрушен, както при пропадането на „Фиделио". Въпреки това композиторът не се отказва от мисълта за създаване на оперно произведение. През 1808 г. той изготвя план за опера върху сюжета на „Макбет", после се спира на един сюжет от времето на древния Рим, а през последните години от живота си замисля написването на опера върху сюжета на „Мелузина" от Франц Грилпарцер (1791-1872). Бетховен не се решава да започне друга опера, макар отдавна да мечтае да напише музика към Гьотевия „Фауст". След завършването на Седмата и Осмата симфония той отново е обхванат от желание да върне към живот „Фиделио". Този път с преработката на текста се заема опитният драматург, литератор и режисьор Фридрих Трайчке (1776-1842). Бетховен работи много дълго и с голяма взискателност над всяка музикална фраза. Останали са извънредно много скици от „Фиделио". Запазени са даже 18 различни варианта на началото на една от ариите в операта. Към третата редакция композиторът написва нова, вече четвърта увертюра, известна днес под името „Фиделио", която е значително по-кратка. Операта е поставена за трети път вече под името „Фиделио" в „Кертнертортеатър", а не в „Театър анд дер Вин". Премиерата, изнесена в дните на Виенския конгрес - 22 май 1814 г., преминава с голям успех. Обаче истинската слава „Фиделио" си спечелва след постановката през 1822 г., в която ролята на Леонора бива изпълнена от прочутата певица Шрьодер Девриент, тогава само 19-годишна, по-късно прочута изпълнителка на Вагнер. Изключителните качества на увертюрата „Леонора №3" са накарали много диригенти да я използуват като антрактна музика. Така например Ото Николай - авторът на операта „Веселите уиндзорки", я изпълнявал между I и II действие, Ханс фон Бюлов - като епилог след операта, а именитият композитор и диригент Густав Малер поставя началото на традицията „Леонора №3" да се свири между двете картини на второто действие.

Операта „Фиделио" е поставена за пръв път у нас в Софийската народна опера през 1954 г. от  режисьора Драган Кърджиев.

Лудвиг ван Бетовен, "Фиделио"

Съдържание

В затвор, близо до Севиля младият благородник Флорестан лежи без обвинение и присъда вече две години. Той се е опитал да разкрие престъпленията на началника на затвора Дон Пизаро, който за отмъщение го е заключил в тъмницата. Съпругата на Флорестан - Леонора е твърдо решена да го открие и освободи. За целта тя се е преоблякла като мъж и под името Фиделио е получила работа като помощник на тъмничаря Роко. Дъщерята на тъмничаря - Марселина, заблудена от дегизировката се влюбва в младия Фиделио, което причинява недоволството на нейния ухажор, вратарят на затвора Жакино.


Първо действие

Младият портиер на затвора край Севиля Жакино носи колети на затворниците. Той работи, но очите му постоянно търсят погледа на Марселина, тъй като е влюбен в нея и доскоро девойката му е отговаряла с взаимност - двамата пеят дует. Марселина обаче вече е влюбена в постъпилия като помощник в затвора Фиделио и останала насаме изказва желанието си да му стане съпруга. В този момент се връща Жакино, заедно с него е и бащата на Марселина - Роко. Те търсят Фиделио. Скоро и "младият мъж" се появява, като носи тежък товар - поправени столове за затвора. Роко поздравява Фиделио за съвестния начин, по който си върши работата и решава, че неудобството, с което Фиделио приема комплимента е знак за неговата любов към Марселина. Роко, Фиделио, Жакино и Марселина пеят квартет за любовта на дъщерята на тъмничаря.

Роко казва на Фиделио, че веднага щом градоначалника на Севиля Дон Пизаро пристигне в града двамата с дъщеря му могат да се оженят. Фиделио обаче иска нещо друго - да слезе заедно с Роко в подземията на затвора, за да му помога в работата там. Роко обаче отговаря, че това е единственото място, където не може да заведе помощника си, то е прекалено ужасно и изпълнено със страдание. Там има един мъж, който чезне вече две години, окован от влиятелните си врагове. Предрешената като Фиделио Леонора се досеща, че това е нейният съпруг Флорестан.

В това време Дон Пизаро пристига и е уведомен от Роко, че в затвора предстои инспекция от влиятелен министър, който иска да разбере дали са вярни слуховете, че Дон Пизаро е тиранин, който злоупотребява с властта си. Дон Пизаро е ужасен - ако в тъмницата открият Флорестан, който всички считат за мъртъв, тези слухове ще се потвърдят и той ще загуби всичко. Единственото решение е Флорестан да умре. Дон Пизаро предлага пари на Роко, ако той убие затворника, но той отказва. Накрая Дон Пизаро му заповядва да изкопае гроб в запуснатия кладенец в подземията и когато приключи работата си да му даде знак, за да може самият Дон Пизаро, преоблечен като тъмничар да слезе при Флорестан и сам да извърши подлото убийство.

Леонора дочува целия пъклен план и в отчаян опит да открие съпруга си убеждава Роко да позволи на затворниците да видя дневна светлина в двора на затвора. Роко се съгласява и така за пръв път от дълго време затворниците вкусват от забравената сладост на свободата. Те обаче трябва да подтиснат радостта си, защото ако Дон Пизаро разбере за тази тяхна разходка ще се разгневи.

Роко съобщава на Леонора, че може да вземе за жена дъщеря му Марселина и вече може да идва с него, когато той слиза в най-дълбоката тъмница. Докато се приготвят Роко споделя, че там лежи затворник, който след един час трябва да бъде убит и погребан. Леонора е ужасена, но твърдо решена да стигне до съпруга си. Преди обаче двамата с Роко да тръгнат се появява Дон Пизаро. Той е разбрал са краткото освобождаване на затворниците и е бесен. Роко обаче го успокоява, като насочва вниманието му към предстоящата, изключително важна задача - убийството на Флорестан.


Второ действие

Във влажното и тъмно подземие лежи окован във вериги Флорестан. Той пее за своята непоклатима вяра в Бог и преди да заспи от изтощение пред очите му се появява видение на неговата съпруга Леонора. Роко и Леонора намират Флорестан заспал и започват да копаят гроба му. Когато затворникът се събужда Леонора с голямо вълнение го разпознава. Той моли тъмничарят да предаде съобщение на съпругата му Леонора, но Роко отказва. После обаче моли за капка вода и с разрешението на Роко Фиделио поднася чаша до устните му. Флорестан не разпознава съпругата си, но благодари, като казва на Фиделио, че ще бъде възнаграден на небето. След това Леонора умолява Роко за разрешение да даде коричка хляб на Флорестан и така го нахранва.

Гробът скоро е изкопан и Роко спазва уговорката - дава сигнал на Дон Пизаро, който дегизиран слиза в тъмницата. Той нарежда на младия помощник Фиделио да си върви, но Леонора остава скрита и наблюдава всичко. Дон Пизаро разкрива истинската си самоличност пред Флорестан, който го обвинява в убийство. Дон Пизаро вдига нож срещу него, но от тъмнината изскача Леонора, която застава между двамата мъже, с оръжие насочено срещу Дон Пизаро.

В този момент прозвучава тромпет, който известява пристигането на министъра, заедно с Жакино и група войници. Роко им нарежда да отведат Дон Пизаро, който се заканва да им отмъсти. Това, обаче няма значение защото живота на Флорестан е спасен и той най-сетне е заедно със своята Леонора.

Освободените затворници и народа въхваляват щастливия ден, в който е възтържествувала справедливостта, а Дон Фернандо обаявява края на тиранията. Влизат Роко, Леонора и Флорестан, който молят Дон Фернандо да се смили над всички онеправдани. Роко разкрива коварният план на Дон Пизаро, който е отведен в затвора; както и делата на Леонора, която се предрешава като младият мъж Фиделио, за да спаси съпруга си. Марселина е шокирана от разкритията, но щастието е всеобщо. Леонора сама освобождава от оковите Флорестан, а народът възпява нейната смелост и вярност.