Багряна Попов

Bagryana Popov





Багряна Попов е театрален режисьор и хореограф. Работи с мултидисциплинарни форми, комбинирайки театрален и танцов език. В последните 20 години работи както с професионални актьори и танцьори, така и в различни общности с непрофесионални изпълнители. Интересува се как театърът се свързва с политическата и социална действителност и как творческата работа може да отрази и артикулира сложни социални въпроси. Багряна е родена в България и заминава за Австралия като дете. Като артист-емигрант, много от нейната театрална работа се отнася до теми като откъсване от мястото на произход, идентичност, структури на власт и кой има (или няма) глас в едно общество.

Последното й авторско представление е „Прогрес и Меланхолия” - нова продукция на физически-танцов театър по „Вишнева Градина” на Чехов, която получи три награди „Грийн Руум” на мелбърнската театрална сцена, включително и за най-добра режисура. Участва като актьор и съвместен творец на нова версия на „На дъното” от Горки - с участници от Центъра за подкрепа на хора с психически болески и наркозависимост. Проектът е създаден с режисьор Джон Болтън, сценограф и артист Брайън Липсън и Джоузеф Шерман и успешно представен в Театъруъркс Мелбърн 2009. През 2008 г. Багряна режисира съвременен моноспектакъл по „Антигона”, „Довечера ще бъда храбра” от австралийска писателка Жаклин Басинели в Битоля, Македония: спектакъл, спечелил награда на фестивал в Албания. През 2008 г. Багряна също така работи като съавтор и съ-режисьор на Саймън Елис върху наградения късометражен танцов филм „Анамнезис”.

Други нейни театрални проекти са „Суб-класа26А” (2005), физически театър на тема на бежанци задържани в лагери в Австралия - проект създаден с трима актьора, трима танцьора и музикант. Също така „Йерма” на Лорка в македонски народен театър, Битоля (2002), „Домът на Бернарда Алба” в университета „Чарлз Стърт”, в Уога Уога - представление, получило 4 награди в Канбера (2004). Хореографските й спектакли включват „Незащитена зона”, „Другаде” (соло играно от Саймън Елис 2004) „Без думи”, „Етюди по човещина” (2006) за 6 танцови артистки.

Багряна е режисьор на няколко театрални проекта с хора от различни културни общности, например „Приказки от скрития град”, мултимедиен спектакъл, игран в мелбърнския музей, създаден съвместно с 29 участници от различни възрасти и произходи.

„Следи” е творчески проект и докторска работа на Багряна, към Мелбърнския университет, факултет „Викторианска академия на изкуствата”. Проектът включва филма „Завръщане”  (режисьор Багряна Попов) и моноспектакъл на физически театър „Той не е тук”, създаден съвместно с танцьор Саймън Елис от Нова Зенландия, който по настоящем живее в Лондон и е преподавател в Роухемптънски университет.

Попов и Елис работят заедно по проекта от 2007 година. Спектакълът е както творчески проект, така и научно-изследователска работа по въпроса как танцово-театралното изкуство би могло да изрази остатъците и спомените от изживяни политически репресии.