ОСЪДЕНИ ДУШИ е разказ за любовта, разказ за изключителната връзка между едни от най-ярките герои в българската литература – Фани Хорн и отец Ередия, разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от испанската гражданска война.

ДИМИТЪР ДИМОВ (1909 – 1966) е автор е на романите “Поручик Бенц” (1938), “Осъдени души” (1945) и “Тютюн” (1951), на литературни статии и пътеписи, на разкази, сред които “Шпионката”, “Задушна нощ в Севилия”, “Карнавал”, на пиесите “Жени с минало” (1959), “Виновният” (1961) и “Почивка в Арко Ирис” (1964), последните две от които са поставяни в Народния театър.
Творчеството на Димитър Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика.

В интереса на Димитър Димов към осъдените души, към тези умни и покварени, изтънчени и егоистични, опустошени от амбиции и греховни желания герои, към фаталната жена, превърната от каприза си в жертва или убиец, можем да открием не само неговия парещ интерес към екзотиката, но и много от модерната мисъл, от естетиката и романистиката на века.
Тончо Жечев