„Веселите уиндзорки” на Уилям Шекспир ни среща с един от емблематичните комични персонажи в световната драматургия за всички времена.

Сър Джон Фалстаф - кралят на прахосниците, неуморимият женкар и неутолим пияница очарова поколенията зрители от шекспирово време чак до днес.

Наред с неспирното, витално, ренесансово забавление описани от автора като:

„………….. Славната шега  с кошове фусти, феи и рога…”;

Текста ни поразява със съвременността на героите, конфликтите и проблематиката, които ни поставя. Фасадният морал, лицемерието, което покрива като було кълба от злоба, сладострастие и низки пориви, фалша на „общественото мнение”, болните амбиции за преуспяване и издигане в обществената йерархия без оглед на цената, прикриването на посредствеността зад високите стени на богатството и постовете са големите въпроси, които Шекспир поставя и, които днес звучат, с може би по-голяма сила и актуалност, отколкото преди 400 години.

Фалстаф бива надигран от тези които презира, но…. дали наистина е така!?

Кой спечелва симпатиите на публиката  - вечния бохем, които не се колебае да прекрачи границата на „добрите нрави” или тези, които умело ги надяват като пъстра театрална дреха за да прикрият оголените си задници? Кой е осмиващият и кой е осменият? Кое е по-достойното? Да признаваш недостатъците си или да си готов да смачкаш другия за да ги прикриеш… Това ще решите вие!

Или както казва Шекспир, чрез устата на Фалстаф: „А щом

безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас простосмъртните!”.