За тази цел той прилага невероятен план. Обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава, чрез невероятния си талант на приспособяване, да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви.

До къде ще го отведе това начинание, дори самият Чичиков не подозира.

В едно можем да бъдем сигурни – и за Гогол и за Булгаков, Чичиков е съвършеният фокус на социалните недъзи. Чичиков е поквареният и разяден от обществото човек, който почти е озверял от амбиция по реализирането на своето бъдеще.
Докато съвременният Чичиков е по-скоро един необичайно гъвкав и повратлив човек – издържащ на всякакви условия и – което е по-лошото – съгласен на всякакви посегателства над личността. Днес Чичиков ги припознава по-скоро като предизвикателства, отколкото като личностна агресия, сам се хвърля в тях и със собственото си съществуване създава условията за тяхното виреене в обществения живот и съзнание.