Викът на тишината

Пантомимата е изкуство за тези който умеят да виждат. Актьорът-мим доброволно се е отказал от най-доброто средство за комуникация  със зрителя. Словото. Разчитайки единствено на езика на тялото.

Неговите послания са недовършени разкази, т.е. гатанки. Зрителят ги довършва сам, т. е. разгадава ги. По този начин те се превръщат от пасивен зрител от консуматор, в активен зрител в творец.

Премиерата на спектакълът “Един мим разказва” е през 1973 год. на Международния фестивал за монодрама и пантомима в Югославия. Носител е на редица световни награди.

Корекциите които е претърпял през годините  са минимални, по скоро аз съм този който инкасирам корекциите на времето. Близо 40 години разчитам единствено на себе си и на зрителят творец, независимо в коя част на света се намира.

Привлечен от театралната магия младият мим започва си мисли, че всичко започва от него, че всичко зависи от него. В етюдите “Регулировчикът”, “Форте пиано” той е във вихъра, но отрезвяването настъпва бързо след като не успява да се справи и с най-малката “Авария”. В гримьорната  той разбира, че на човек понякога му трябва много малко, за да бъде щастлив, за да бъде “Милионер”.

В паузата той разбита, че нито е бил първи нито ще е последен, а само е част от колелото на живота. В етюдите “Раждане”, ”Слънчогледът”,  Затворът”,  ”Птиците”, ”Импресия” се стреми да постигне хармония  между своят микро-свят с макро-света, който го заобикаля.

ХАРМОНИЯ!

За тази хармония си струва да дадеш един човешки живот.

За да те има!

ВЕЛЬО ГОРАНОВ