Ще търсим не човека в неговите социални условности и същности, а човека в неговата интимно-личностна предпоставеност и предопределеност.

Където всичко е възможно най-сериозно, най-важно, най-кардинално. И най-автентично. Като Раждането и Смъртта. Като Възкресението, което заличава разликите между двете.

Един спектакъл за разпада на личността, съзнанието, паметта, словото и света. Един спектакъл за деконструкцията и реконструкцията на живота, на човека и на обществото. Изразните средства? В цялата гама на сценичното. На синтеза: слово, музика, пластика на тялото. От жеста до музиката, от музиката до жеста. От шепота на устните до конвулсиите в тялото. От вика на гърлото до крясъка на цялото ни същество. Физикъл. Просто физикъл.

Място на действие: сцената...

Време на действие: тук и сега...

Театърът.

Театърът отдавна вече не е театър.

Театърът е нашият ангажиран живот.