КЪМ ПРОПАСТ


Автор: Иван Вазов
Режисьор: Бина Харалампиева
Сценична редакция: Юрий Дачев
Сценография и костюми: Диляна Асенова
Участват: Василена АтанасоваТеодора ДуховниковаМилен ДимитровИлия РаевВасил ГрънчаровСтефан СотировКольо СтайковВалентин ЧенковДимитър АтанасовМихаил СкуджовАлександра МихайловаСтефани ЛечеваМиглена СтоеваЕлена АтанасоваТаня Алваджиева

Гледайте постановката "Към пропаст":

Пиесата „Към пропаст“ е написана през 1907 г. За нейното създаване Иван Вазов се основава на повестта си „Иван Александър“, вземайки историческия факт за женитбата на цар Иван Александър с еврейката Сара.

„Оженването Александрово за еврейката, голяма политическа и религиозна съблазън за онова време, беше събитие чревато със съдбоносни последствия. Нему се дължи по-после, след Александровата смърт (1365 г.), разцеплението на и така немощното царство. Престолонаследникът Асен умря преди баща си и такъв трябваше да бъде брат му Срацимир. Но Александър, от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина й Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област, която така се откъсна от царството, намалено още и с отделянето на източната му част, дето управляваше почти независим куманският воевода Иванко. Иван Шишман по тоя начин при въцаряването си се видя господар на една съвсем слаба България и в съперничество и вражда с горните двама владетели. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците, на която той видя гибелта. От Сара беше родена – в това историците са съгласни – и прославената от народната песен Мара – жената на Мурада II по-после, която му роди син – Баязида Илдъръма, – завоевател на България и унищожителят на Търново в 1393 г.

И човек неволно пада в дълбоки размишления пред това стечение на историческите събития. Мисълта се лута скръбно из тъмната област на догадките... Кой знае дали, ако вместо Шишмана български цар бе станал правият наследник, по-старият му брат Срацимир, роден от влахинята Теодора, съдбините на царството не биха взели друга, по-благоприятна посока? Кой знае дали, ако не съществуваше Мара, да роди Баязида, съдбата на царството и на Търново не би била по-инаква? Защото, ако събитията са по-силни от хората, често хората водят събитията и случаите ги раждат... И дали и в тоя случай не би могло да се каже за България онова, което историята казва за Троя – че една жена я е погубила? “
(Иван Вазов, София, септември 29, 1906 г.)

Към пропаст“ е един спектакъл за миналото, важен за бъдещето..





ant2


Михаил
05.03.2015 23:40 ч


1
Има мъже все още в тази Държава ...
Одобрение 112 от 224 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 78 коментара
 Живак 56 коментара
 ДЪРВО БЕЗ КОРЕН 45 коментара
  45 коментара
 "Много шум за нищо" 40 коментара
 Страхотни момчета 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Записки на един луд 35 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 777 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой от тримата братя-войводи не е от Бимбеловия род?
Как Инджето не стана цар
( 1 верни от 1 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
4.
6.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker