Няколко думи за автора на приказката, Ниими Нанкичи 新 美 南吉/ 1913-1943/ написва приказката през 1930 година, като за основа използва японска народна приказка. Тогава Нанкичи е на 17 години. В Япония неговото творчество се съпоставя с творчеството на Андерсен. Творбите му попадат в учебниците по литература в Япония.
Фабулата на „Гон, малката лисица” е определена като „трогателна приказка в която резонира съпреживяване на самотния човек”, приказката носи послание за невидимото добро което си има лице. Приказката е определена като „ценно четиво за младите хора”, също така тя носи информация за японската култура и обичаи. Срещата на българските деца с други култури е важна част от тяхното развитие и мирогледа им в бъдеще.
Приказката ще бъде представена чрез една друга интересна културна ценност на Япония, а имено уличен театър „камишибай” или „ театър в картини” , особено популярна по време на депресията от 30 години и следвоенния период в Япония до появата на телевизията през 20 век. Камишибай води началото си от японските будистки храмове където е имало свитъци с картини, които са били в помощ на монасите за разказване на истории. Камишибай в днешно време е част от стратегията за насърчаване на световен мир, свят в хармония и без оръжие.
Как се случва представлението? Това са актьори –разказвачи на истории обикалящи села и градове с колело на което е имало приспособена малка сценична кутия в която е поставена история в картини, чрез разказа и картините децата са научавали важни легенди, и истории от японската култура. Може да се каже, че това е бил начин за самосъхранение на изкуството в онези смутни времена. А в настоящият момент ние също имаме жизненоважна нужда да се самосъхраним като творци, търсейки „нови” добре забравени форми по света за достигане на публики.