ГЕО


Постановка: Иван Добчев
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Петя Боюкова
Музика: Христо Намлиев
Участват: Марин ЯневАлиса АтанасоваЗафир РаджабЕва ДанаиловаПавлин ПетруновРумен ДрагановНеда СпасоваКристина КулишДимитър ИлиевРосен ГицовДимитър БисеровЛеонид ЙовчевАлександър КъневВалентин ГаневЙосиф ШамлиСава ДрагунчевАлбена СтавреваСребрина ГеоргиеваВиктория КолеваСтилиян ЖелязковНадежда Колева

Гледайте постановката "Гео":

Действащи лица и изпълнители
                
Х Р О Н И С Т И:

МИЛЬО КАСАБОВ    -    МАРИН ЯНЕВ
МИЛА ГЕО МИЛЕВА    -    АЛИСА АТАНАСОВА
БОРИС МИЛЕВ    -    ЗАФИР РАДЖАБ
МАРИЯ МИЛЕВА    -     ЕВА ДАНАИЛОВА
КИРИЛ КРЪСТЕВ    -    ПАВЛИН ПЕТРУНОВ
ХАДЖИЛИЕВ    -    РУМЕН ДРАГАНОВ (студент)

А Н А Р Х И С Т И:
ПЕНКА ШЕЙТАНОВА    -    НЕДА СПАСОВА
МАРИОЛА СИРАКОВА    -    КРИСТИНА КУЛИШ (студент)
ЖЕЛЬО ГРОЗЕВ    -    ДИМИТЪР ИЛИЕВ (студент)
СТЕФАН ЕФИТО    -     РОСЕН ГИЦОВ (студент)
ХРИСТО БАЕТО    -    ДИМИТЪР БИСЕРОВ (студент)

П Р О Т А Г О Н И С Т И:
ГЕО МИЛЕВ    -    ЛЕОНИД  ЙОВЧЕВ
ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ    -    АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ (студент)

С А Т А Н И С Т И:
НИКОЛА ГЕШЕВ    -    ВАЛЕНТИН ГАНЕВ
ВЛАДИМИР НАЧЕВ    -    ЙОСИФ ШАМЛИ
КОЧО СТОЯНОВ    -    САВА ДРАГУНЧЕВ
ТАНА    -    АЛБЕНА СТАВРЕВА
ТАНАСКА (вещерка)    -    СРЕБРИНА ГЕОРГИЕВА
ТАСКА (вещерка)    -    ВИКТОРИЯ КОЛЕВА


ВОЙНИЦИ С КАСКИ:
СТИЛИЯН ЖЕЛЯЗКОВ, МИХАИЛ СТОЯНОВ, ГЕОРГИ СИРКАТОВ, БЮРХАН КЕРИМ, КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ, ПЛАМЕН ПЕТКОВ

МОМИЧЕТА:
КЕТИ РАЙКОВА, ЕЛИ КОЛЕВА, АДЕЛИНА ЖЕЛЯЗКОВА,
МИХАЕЛА ИЛИЕВА,
САМУЕЛА ЦЕРОВСКА, НАДЕЖДА КОЛЕВА, ДАНИ АТАНАСОВА
    
Драматург Георги Борисов
Асистент-режисьор Боян Крачолов
Втори асистент-режисьори Олга Недялкова и Меглена Димитрова
Художествено осветление Иван Добчев

Художник на плаката Венелин Шурелов
Фотограф Яна Лозева

Иван Добчев

Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни” и „Пламък”, през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.

Тази битка беше загубена.

Христо Карастоянов

... Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора.
В една и съща нощ...

ГЕО МИЛЕВ

Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми.

Българи! Изкуството е в опасност!

Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.

Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.

Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци” – нямат нищо общо с народа.

Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.

ГЕО МИЛЕВ И НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР

      Като режисьор Гео Милев успява да осъществи една постановка на сцената на Народния театър – „Мъртвешки танц” от  Аугуст Стриндберг. Премиерата е на 11 януари 1920 г. и в главните роли са привлечени първите сили на театъра – Коста Стоянов в ролята на Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват в ролята на Алис, Кръстьо Сарафов в ролята на Курт и Донка Сарафова в ролята на Джени. В исторически план постановката на Гео Милев се счита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена. През 1923 г. ръководството на театъра възлага на големия ни поет постановката на едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал „Електра”. Преводът е на Гео Милев в стихове, а в централните роли са разпределени така: Вела Ушева (Електра), Марта Попова и Петя Герганова (Хризотемис), Адриана Будевска (Клитемнестра). Спектакълът стига до генерална репетиция, но членовете на Артистическия комитет решават да бъде ,,изключен от репертоара”.
         Особено силно е присъствието на Гео Милев на сцената на Народния театър като преводач  с преводите на Шекспировия ,,Хамлет”, използван в две постановки на Н. О. Масалитинов съответно през 1933 г. и през 1943 г.,  на ,,Монна Ванна” от Морис Метерлинк, реализирана от Сирак Скитник през 1924 г., и на ,,Егмонт” от Гьоте, постановка на Владимир Тенев от 1932 г.

 




ant

Работно време: понеделник - петък : 9.30 - 19.30 ч. събота и неделя : 11.30 - 19.30 ч. вторник - неделя: 14.00 - 20.00 ч. тел.: 02 / 811 92 27, 811 92 59
Адрес: северно крило, откъм ул. "Славянска", срещу Министерство на отбраната южно крило, в дясно от главния вход на театъра, откъм ул. "Иван Вазов"



ant2


Станимира Иванова
28.12.2016 17:41 ч


7
Супер тъпото представление ! Пффф...
Одобрение 113 от 233 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Виктор В.
21.04.2016 00:51 ч


6
Много слабо представление!Едни дълги,тягостни, безкрайни и отегчаващи 2часа! Определено е за камерна сцена и за хора-специалисти по история,приличаше на преразказ по исторически хроники, без игра- само думи!
Одобрение 115 от 237 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Георгиев
19.03.2016 21:10 ч


5
Ще дойда на постановката, и ако сте се изгаврили с Гео Милев ще ви потроша главата. То просто вече прекалихте...
Одобрение 113 от 233 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

pako
15.01.2016 13:56 ч


4
Бихте ли ми казали, колко парички е постановката днес 15/01/2016?
Благодяря
Одобрение 112 от 226 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Дуплика
31.12.2015 13:52 ч


3
До г-н Силвио,
Гео Милев изчезва през 1925, не през 1923 г.. Никъде не е казано, че Никола Гешев е бил по това време началник на полицията. Шейтанов може да е прогресивен деец, но със сигурност не и по комунистическата доктрина. Нито спектакълът, нито романът са биографични и не претендират да са такива. Авторите обрисуват политическата ситуация в България през онези години, но рисуването не е фотография. Може да пишете на институциите да направят документален филм по темата. Това, което се случва през 1923, в годините преди и след нея, а след това и през 1945/6, е черна точка в живота на нацията. Спектакълът е задължителен, без значение добър или лош, защото знаете - народ, който не познава историята си...
Весели празници!
Одобрение 128 от 241 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Силвио
16.12.2015 01:42 ч


2
На авторите на тази постановка по история слаб 2 (две)
1. През 1923-та година началник на Дирекция на полицията е бил не Никола Гешев, а Пане Бичев. Тоест Никола Гешев няма нищо общо с убийството на Гео Милев.
2. Да може и Гео Милев да е убит заради творчеството си(но там има и доста други тъмни неща ,които едва ли някога ще се разплетат докрай, поне докато Русия не ни върне архивите). Защо обаче не се посочва истинската причина за убийството на Г. Шейтанов, а както винаги се изкарва като убийство на прогресивен деец, под влияние на комунистическа пропаганда. Същото важи и за въпросния роман. Художествената литература и творчеството са хубави неща и аз ги уважавам, но не е ли по-добре като се пише исторически роман (или пиеса) да се придържаме към историческите събития и истини ? А до по-горния коментар, кажете г-не нещо за Народния съд и убитите 200 хиляди души елит, а не за агентите, терористите и шумкарите...
Одобрение 116 от 238 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Григор Г.
14.11.2015 22:52 ч


1
Страхотно представление, страхотно въздействие! Трябва да се гледа от всички българи! Сами сме избили на два пъти в период от 23 години елита на на нацията си и се чудим защо сме такива днес?
Одобрение 131 от 247 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 78 коментара
 Живак 56 коментара
 ДЪРВО БЕЗ КОРЕН 45 коментара
  45 коментара
 "Много шум за нищо" 40 коментара
 Страхотни момчета 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Записки на един луд 35 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 777 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой от тримата братя-войводи не е от Бимбеловия род?
Как Инджето не стана цар
( 1 верни от 1 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
4.
6.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker