Когато започнах да пиша тази пиеса бяхме все още братя със Съветския съюз.
Когато я завърших окончателно вече бяхме в Европейския съюз.
Тъй като пиесата има две части, някой може да я тълкува и така:
Първа част – животът ни преди Европейския съюз.
Втора част – животът ни в Европейския съюз.
Каква е разликата между двата съюза?
Съветският съюз, като Съюз на Съветите, ни даваше само съвети.
Затова ние мислехме, че Европейският пък е съюз на Еврото и ще ни дава евра.
Оказа се, че и той дава само съвети.
А българинът казва: „ Акъл не ща, пари ми дай.”
За това става въпрос в тази пиеса.
Христо Бойчев

****************************************************************

Човек може да се шегува с всичко – политика, власт, бунтове, революции... Но най-добре е да прави това с вечните си недостатъци невежество, нахалство, суета, завист, егоизъм, алчност, сребролюбие, високомерие, подозрителност, равнодушие, отмъстителност, безразличие и т.н. и т.н... Чувствителният човек може да се шегува дори със смъртта. Смехът я прави някак по-разбираема. Всъщност, шегувайки се с нея, по-разбираема става загадката, наречена живот. Христо Бойчев е забелязал това и с неподражаемото си чувство за хумор ни разказва една история на границата между съня и реалността. Ако обичате терапията смях, гледайте UNDERGROUND в ДКТ Враца.
                                
                                                                                                Николай Поляков