Театрални новини



Парадоксите около „Веселата вдовица"

24.03.2012

Парадоксите около „Веселата вдовица

Точно преди 117 години, известният виенски драматург Виктор Леон и сътрудникът му Лео Щайн преработват в оперетно либрето пикантната френска комедия „Аташе при посолството" на Анри Мейак (прославеният либретист на Офенбах). Случаят поразително напомня историята на оперетата „Прилепът". Но за разлика от толерантния към плагиатства и идейни заемки ХІХ век, през ХХ вече се водят съдебни спорове за авторското право. Щастлива случайност е, че на делото, предизвикано от наследници на Мейак, виенските либретисти са защитени от опитния адвокат Раймонд Поанкаре (бъдещ президент на Франция). Парадоксите около „Веселата вдовица” обаче, далеч не свършват с либретото. Макар и всепризнат доайен в жанра, композиторът Рихард Хойбергер не успява да съчини подходяща иронично-забавна и същевременно увличаща шлагерна музика към предложеното му либрето. Директорите на Театър Ан дер Вийн – маститите Карчаг и Валнер, направо са разочаровани от проекта. Единствено прозорливият секретар на театъра Емил Щайнингер настоява да опитат и с обещаващия капелмайстор Франц Лехар, покорил Виена още с първите си творчески опити. И след като прочита либретото и им представя песента-притча „Глупавият конник", те очевидно се доверяват на свежия и оригинален талант на младия Лехар. И нов парадокс – когато прослушват окончателно завършената партитура, Карчаг категорично Заявява: „Но драги ми Леон, това изобщо не е музика!” Причината е в изненадващия с новаторските си идеи и комбинации от различни танцови ритми (на мазурка, полонеза, бавен валс, славянско коло, марш, галоп, виенски валс и канкан) композиторски стил. Напразно авторитетният драматург Виктор Леон уверява директорите в бъдещия феноменален успех на оперетата - те демонстративно обричат премиерата й (30 декември 1905) на провал, като не отпускат средства нито за декори, нито за прилични костюми на великолепните централни солисти (Мици Гюнтер и Луи Тройман). Леон обаче, все пак се оказва прав. И няколко години по-късно, по повод 500-то представление на „Веселата вдовица", когато директорът на Театър Ан дер Вийн се чудел какъв да бъде надписът за лавровия венец на композитора, Лехар шеговито го посъветвал: „Драги ми Карчаг, просто напишете: „Това изобщо не беше музика!”

В края на Първата световна война триумфът на „Веселата вдовица” е ознаменуван с 18 000 спектакъла и превод на 10 езика. Но колкото по-ярко заблестява всемирната слава на оперетата, толкова по-парадоксални са инцидентите, свързани с поредните й постановки. В спомените си, известната виенска субретка Мила Терен (гостувала и в София, през далечната 1909) разказва как по време на представление в Солун, група черногорски студенти неочаквано излизат на сцената с насочено към артистите оръжие и ги принуждават да прекратят спектакъла. Работата е там, че наименованието на несъществу­ващото в либретото на „Веселата вдовица” княжество Понтеведро в действителност визира балканското княжество Монтенегро, както и тогава  е наричана Черна Гора. В началото на века това малко княжество дължи на виенски банки внушителна сума под формата на държавен заем и този неизплатен дълг е послужил за съвременни политически алюзии и в сюжета на оперетата. Дори някои от имената на героите (граф Данило, барон Зета и Нейгуш) са буквално пренесени от историческата хроника на времето. Но с течение на годините, политическата ирония на „Веселата вдовица" естествено загубва злободневната си актуалност, за да отстъпи място на традиционните жанрови конфликти и несравнимата музика на Франц Лехар.

Румяна Каракостова

На снимката:  Мици Гюнтер, Луи Тройман и Франц Лехар

Премиерните спектакли  на новата суперпродукция на Музикалния театър оперетата на Лехар- „ Веселата вдовица” очаквайте на 30 и 31 март и  6 април   от 19ч . Несравнимата музика на Франц Лехар я превръща в един  от най-големите хитове в световната оперетна класика. Създаването на творбата е свързано  с интересни парадокси и балкански инциденти.  Смелата политическа ирония в  традиционните жанрови конфликти на  оперетата е запазила злободневната си актуалност и напомня случки , лица и събития от  днес!
Постановката е дело на гост режисьора от Московската оперета  Инара Гулиева . Диригент  постановчик е Игор Богданов, сценограф Борис Стойнов  , художник на костюмите е Цветанка Петкова- Стойнова , хореограф Катя Богданова и хормайстор Людмил Горчев.
Представителка на голяма оперетна школа , популярната руска актриса и режисьор Инара Гулиева  представя на публиката специфичен атрактивен прочит на класическото произведение, нови и  изненадващи режисьорски решения.
 В ролите участват  звездите на Музикалния театър:  Марияна Арсенова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Марчо Апостолов, Богомил Спиров, Николай Борисов, Христо Сарафов, Екатерина Куприевская( Беларус), Катерина Тупарова, Стефан Петков, Пеньо Пирозов, Румен Григоров, Александър
Мутафчийски, Иван Панев, Румен Григоров, Емил Митрополитски, Александър Пенчев, Ася Цветанова, Деница Шопова, Лъчезар Лазаров, Драгомир Стойков, Станимира Василева, Юлия Маринова, Тодор Велков, Кирил Хавезов, Александър Василев, Явор Радованов,
хора , балета и оркестъра на ДМТ”Ст.Македонски”.



всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker