Разградското театро захвана историята си преди 150 години
11.08.2020
Ясно е, че на 28 юни (стар стил) 1870 г. е първото театрално представление в Разград. То е в класна стая на паянтовата сграда на старото мъжко училище в двора на църквата „Св Николай“. Няколко стола отпред има само за големците. Останалите са на чиновете.
В началото пък на юли (стар стил), същата 1870 г., на годишните изпити в девическото класно училище (същата сграда), е представена от две ученички втората, вече написана от Д. Хранов сценка – „Дечка и Еленка“, с авторова идея за еманципацията на жената. Тя е публикувана в сп. „Училище“, бр. 5, 1870 г.
Ако някой знае, къде по това време има по-ранни авторови ученически театрални представления, то нека да го напише. Аз поне твърдя, че разградското ученическо представление е първото подобно по нашите земи.
Пиесата „По неволя доктор“ е комедия на Молиер, побългарена от Добри Войников (1833-1878). Тя е написана или през 1858 или през 1862 г. Доказано е, че през 1862 г. се играе в Шумен на годишната церемония в шуменското училище. Представлението включвало освен станалите традиция „разговори“ и показване на истинска пиеса. Случило се обаче нещо неочаквано. Този преход от диалога към драмата в Шумен пожънал небивал неуспех. Той показал на драматурга няколко урока по драматургия: възрожденската публика тогава не може да възприеме Молиер в този вид; твърде е рано да се представи комедия; възрожденската публика не разпознала условностите на драматургичното изкуство и
го положила в параметрите на своето идеологизирано ежедневие (някои от зрителите се разпознали като персонажи в тази комедия).
Причините да се избере точно тази пиеса в Разград са две.
Първо, тя е безобидна по своя сюжет към тогавашните османски управници. Не може веднага след изпита по турски език да се играе „Многострадална Геновева“ на Тик Лудвиг (1773-1853), преведена от сръбски на български от Павел Тодоров през 1856 г. (сантиментална пиеса с религиозно съдържание, но с алюзия за многострадална България) или „Райна княгиня (1866 г.) на Добри Войников. Въпреки всичко и те се играят на на 5 януари 1871 г. (нов стил или края на декември 1870 г. по стар стил). В книгата на учителя, книжар и общественик Георги Г. Димитров (1838–1906) „Княжество България въ историческо, географическо и етнографическо отношение въ три части“. Часть 1-2, издадена през 1895-96 г., се отбелязва, че Бърни Г. Бърнев (преди 1836–1900) пише с мастило имената на част от участниците: „…Тогава дадохме за първи път представление – драмата „Геновева“. Аз бях суфльор и свирач по време на представлението /подпис Б. Г. Бърнев /…“. Този факт уточнява, че за пръв път при театрално представление в Разград (на 25. XII. 1870 г. стар стил) има съпровод от музика, в случая кларинет, на който свири Бърни Бърнев. Не е музикална банда, но все пак е нещо…
Обичайно се приема, че „Многострадалната Геновева“, под режисурата и с участието в ролята на Граф Зигфрид на училищния и читалищен деятел Димо Хранов, е първото разградско представление. Да, то е „по-изпипано“ и „професионално“, „актьорите“ са възрастни хора, а не ученици; има, както казахме, музикален съпровед. Но чисто хронологично погледнато, първота постановка всъщност е „По неволя доктор“.
Второ, по това време Разград е пълен с най-различни мошеници – врачове, врачки, шарлатани и измислени билкари. Ще минат три години (1873), когато в Разград идва първи дипломиран лекар – Хараламби Марков Павлов, завършил Военно-медицинското училище в Цариград. Не трябва се мисли, че нещата с шарлатаниите в пред и следосвобожденския Разград приключват с това и неслучайно този факт има връзка с театралното дело, но за това малко по-нататък…
В Разград по това време има едно театрално чудо. Няма друг град по българските земи, в който да се играят три пиеси през една и съща (1870) година. За разлика от Шумен преди осем години, то разградската публика вече е узряла за комедия и я приема радушно. Както и в други възрожденски постановки, и в Разград няма завеса. Възможно е използването на черга или рогозка, както е по други места.
Тук е нужно едно пояснение за училищата в Разград, преди откриването на новопостроената училищна сграда през 1873 г. в църковния двор. Женските взаимно и класно училище се отделят от мъжкото взаимно и класно училище през 1866/67 учебна година с първа учителка тогава Николина Стоянова по съпруг Вълчева–Спасова. За девиците е пригодена сградата на „църковната къща“ на юг в църковния двор, където до тогава е заседавало църковното настоятелство. И тук взаимните и класни ученички са в една стая, но в отделна вече сграда. Мъжкото взаимно (начално) и класно училище са били в сграда на северозападната част на църковния двор. Това е била постройка над западния вход със стълба и дървена колонада. На този етаж са няколко помещения. Една учебна стая и стая за почивка на учителя. Тя служи за квартира на неженения учител. Там са живели Д. Хранов и А. Цанов. Втората стая е била за гости – духовни лица, но по късно и тя е пригодена за учебна стая на един от класовете или отделенията. Третата стая е била за клисаря (църковния слуга), но и тя по-късно е пригодена за учебна стая на един от класовете или отделенията. На входа на къщата под стряхата с колонадите и стълбите са закачени дървеното и желязното клепала, както и малка камбана, която бие половин час преди започването на обучението сутрин и следобед. Клисарят е викал гражданите за църковна служба като е почуквал с тояжка по портите. Пак на първия етаж е имало и владишка приемна за владиката, когато посещава града. Тя приютявала и минаващите таксидиоти (монаси, които събират помощи за манастирите и владиците). Отново на етажа е имало кухня и огнище (камина) за отопление на сградата. Разбира се, не липсва и дърварник за лютите разградски зими. Мазето в същата къща служи за свещоливница на клисаря.
Точно в коя стая на мъжкото училище е било представлението на „По неволя доктор“ не се знае, но е логично да се предположи, че е била най-голямата с осем чина – до квартирата на неженените
Главният герой в пиесата е дървосекачът Снагарел. С него се случва нещо забавно, а именно: приемат го за известен лекар, който според слуховете „върши чудеса“. Снагарел успешно се справя с новата си роля и освен това върши добри дела – помага на влюбена двойка да се събере отново. Новият лекар не забравя и за ежедневния си хляб – простодушните пациенти му плащат щедро и сега портфейлът му не просто звъни, а е пълен със златни монети. Отначало Снагарел превръща живота в ад за жена си и семейството си, като харчи малкото спечелени пари за ядене и пиене. Докато пиесата се развива, той е видян да спори и в крайна сметка да бие жена си Мартина, която след това решава да си отмъсти. Докато замисля отмъщението, тя чува как двама преминаващи слуги на богат човек споменават своето безсилие, че не могат да намерят лекар, който да излекува мистериозната болест на дъщерята на господаря им. Тя убеждава двамата, че съпругът й е ексцентричен, но блестящ лекар, когото трябва да набият, за да признае самоличността си. Слугите откриват, че Снагарел сече дърва и пие в гората наблизо и го натупват яко, докато накрая признае, че е лекар. Слугите го отвеждат, за да се срещнат с господаря си Жеронт и дъщеря му Люсинда, която е станала мистериозно няма. Снагарел прекарва първата си сесия с нея и трескаво се опитва да се държи като истински лекар, главно от страх да не бъде пребит отново. Когато вижда колко е готов да му плати Жеронт, решава да се откаже от дървосекачеството и да остане „лекар“ до края на живота си. В крайна сметка Снагарел открива, че пациентката му всъщност само се преструва, че е болна, защото е сгоден за богат мъж, когото не обича. Следва фарсова комедия, като кулминацията е открита и почти изпълнена. Постановката завършва с класически момент на deus ex machina (неочаквана сила или събитие, спасяващо привидно безнадеждна ситуация, особено като измислено сюжетно средство в пиеса или роман), в която любовта на Люсинда, желанията на Жеронт и съдбата на Снагарел излизат на чисто и са щастливо решени. В оригинала героите са 11, от които три женски персонажа. Добри Войников сменя повечето имена с български, а фразите са къси и лесни за разбиране. Запазено е само името на героя Лука – мъж на бавачката на Жеронт. Д. Войников правилно е разбрал, че възрожденския зрител не би възприел и разбрал името Снагарел. Ползвал е и руски превод, защото в речта на героите се срещат русизми. Сюжетът все пак остава непроменен, даже има места, на които диалогът се препокрива с оригинала. У Молиер набеденият за лекар герой омайва невежите с латински фрази, у Войников – съответно с псевдофренски изрази, които нямат нищо общо с медицинските термини. Важно е да се подчертае, че Молиеровият лекар у Войников е назоваван доктор – важна е не професията, а титлата, титулуването, което върви неразделно с енигматичния, респектиращ външен вид: „Турили по едни очила, зели по един бастун, опънали се като чортове, ходят из града. Доктори!… Били учени!“. Играта с френския език, която трябва да заблуждава, да представя героя като друг, да му набави социален престиж, е един от ефектите на комизма.
Какво е мястото и времето на разградското театро сред другите по българските земи от това време?
Първите театрални представления на българска сцена са комедията „Михал“ на Сава Доброплодни, преведена от гръцки и адаптирана за българска публика, поставена в Шумен, и драмите „Многострадалната Геновева“ и „Велизарий“, поставени от Кръстю С. Пишурка в Лом. И трите пиеси са играни за първи път през 1856 г. В Шумен представлението е на 15 август, а в Лом – на 12 ноември и 12 декември. Сведенията за мястото, където е представена първата театрална постановка по българските земи – тази в Шумен през есента на 1856 год. са събирани късно, поради което са противоречиви. Според един от участниците в представлението, побългарената от Сава Доброплодни пиеса „Михал“ е играна в импровизираната зала на една ракиджийница, а според друг – в едно от градските кафенета. Първото театрално представление в Сливен е „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни. Поставено е през 1868 г. на сцената на читалище „Зора“. На 31.12.1869 г. самодейна трупа в Плевен изнася първото театрално представление – начало на театралния живот в града. Първото театрално представление в Свищов е на 1 февруари 1870 г. – пиесата „Многострадална Геновева“. През 1870 година в град Ямбол е представена популярната тогава драма „Многострадална Геновева“ на втория ден след Възкресение Господне. През есента на 1870 година в Силистра Сава Доброплодни подготвя и представя в читалището своята комедия „Михал“ и драмата „Многострадална Геновева“. Първата театрална постановка в Търново е през март 1870 г. в коридора на конака също „Многострадална Геновева“. Първата театрална постановка в Пазарджик е през 1870 г. Първото представление в Панагюрище е от лятото на 1870 г. – отново „Многострадална Геновева“. Изобщо тази пиеса е поставяна толкова много, че хората казвали вместо „да ходим на театър“ – „да ходим на Геновева“, дори и когато пиесата е била друга. Първото театрално представление в Русе се е състояло на 27 декември 1870 г. Импровизираният театър на лагеруващите по време на Кримската война френски войници представял пред варненска публика много водевили и шаржове. Представлението на чуждите войници – пиесата „Воденицата“, играна на 11 юни 1855 г., е и първият документиран театрален спектакъл във Варна. Първото театрално представление в Ловеч е през 1872 – поставена е „Райна княгиня“ с инициатор Ангел Кънчев. През 1872 г. е първата театрална постановка на „Многострадална Геновева“ в Троян (в едно кафене или в дома на председателя на местния революционен комитет). Троянци твърдят, че те има първата изрисувана завеса и даже била с надпис „Познай себе си“. На това бих отговорил с поговорката „В тенекиджийница да пееш и в чужбина да се хвалиш“, защото няма кой да те чуе и да те опровергае…/по-нататък ще споменем още нещо за завесите/.
На 8 февруари 1873 година в салона на училището „Св. Кирил и Методий“ в Кюстендил е поставена първата читалищна пиеса „Зла жена“. Първото театрално представление в София се осъществило още преди градът да бъде обявен за столица. Това се случило на 25 ноември 1878 г., а негов инициатор била любителската трупа „Планинско цвете“. Според К. Иречек пък „първото българско представление в София се даде в началото на 1880 г. в една гостилница, то беше Шилеровите „Разбойници“. Първото регистрирано представление в Хасково е година след Освобождението, по пиесата „Невянка и Светослав“ от Константин Величков, годината е 1879. На 10 февруари 1879 г. ентусиазирани любители във Варна представят драмата на Христо Даскалов „Стоян войвода“ – първият театрален опит на варненци. Сформират се трупи от учители, офицери, читалищни дейци, които имат краткотраен живот с репертоар: „Иванко“, „Невенка и Светослав“, „Дъщерята на равина“, „По неволя доктор“, „Ревизор“. Представленията се играят в театър „Конкордия“, собственост на Варненската гръцка община. По този повод списание „Здравие“ от 1884 г. отбелязва: „Естетическите наслаждения в този театр закачат здравието на зрителите и испълнителите. Обръщаме вниманието и на това, че в театра има само една входна врата и в случай на някое происшествие (пожар и проч.) голямо несчастие е неизбежно“. И действително през 1889 г. при пожар „Конкордия“ изгаря и Варна остава без театрален салон. В Търговище първото театрално представление е през 1881 г.
Има градове, които се хвалят, че първите театрални завеси у нас са изработени за целите на техните театри. Първа претенция е изработената завеса в Шумен през 1898 г. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология – богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето. Завесата е била действаща до 1966 година. Завесата на Шуменския театър е най-старата запазена, но не и най-старата рисувана.
Втората претенция е на Старозагорския театър – от 1914 г., изработена от художника проф. Никола Кожухаров. На завесата са били изобразени музите на фона на Аязмото. Авторът пътува до Франция, за да донесе най-подходящ плат и бои. Завесата изгаря от пожар през 1990 г.
Хората в Разград не са много по хвалбите, но историческата истина е, че първата театрална завеса в България е изработена в града. През 1887 г. Вацлав Трунечек (1864-1902), учител по рисуване в Разград прави първите декори и рисува театралната завеса. Върху нея е изобразена пробуждащата се Аврора – богинята на зората. Завесата вярно служи до 1932 г. Завесата на Трунечек е по мотиви на „Аврора триумфира над нощта“ на Жан-Оноре Фрагонар, рисувана около 1755-1756, когато Фрагонар е на обучение в Рим.
Тъй че със сигурност, както неведнъж е отбелязвано в „Екип 7“, тази театрална завеса на Вацлав Трунечек /брат на съпругата на акад. Анание Явашов/ е първата у нас. Ако пък се заровим за декорите (без тези във възрожденските пиеси), възможно е и те са първи след Освобождението), но се иска специално изследване…
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източник - в. "Екип 7"
всички новини от ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН И ФИЛХАРМОНИЧЕН ЦЕНТЪР »
профил на ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН И ФИЛХАРМОНИЧЕН ЦЕНТЪР »
всички новини април »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК