Театрални новини



Да си спомним за актьорът Любомир Димитров в рубриката "70 години в 70 лица"

28.01.2021

Да си спомним за актьорът Любомир Димитров в рубриката

Любомир Димитров
4 август 1930 – 5 февруари 2001
 
Наричат го последният романтик на българската сцена. Когато си спомняме за него, говорим за неотразима харизма, горда, монументална осанка на герой, благородство и красота.
Роден в София, завършва френски колеж, учи в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ). Негов преподавател по актьорско майсторство е Николай Осипович Масалитинов.
Актьорската професия е негова същност, „призвание, сраснало се със самото му човешко същество”. Впечатлява още с дипломния си спектакъл в „На дъното“. Актьорският му път започва в Пловдив (1954-1957), но името му ще остане завинаги свързано с Военния театър, със сто и осемдесет образа на негова сцена – от най-ранните „Гибелта на ескадрата” и „Хотел „Астория”, „Железният светилник” на Н. Люцканов и „Чудак” и „Океан” на Леон Даниел, през „104 страници за любовта”, „Зидари”, „От ума си тегли”, „Поетът и планината”, „Да се провреш под дъгата”, за да стигне до върховите си постижения през 70-те години на миналия век – Живко от „Майстори”, Арбенин от „Маскарад, Президентът от „Коварство и любов”, Атос от „Честна мускетарска”, Басов от „Дачници” и се стигне до най-високото признание за ролята на Бай Ганьо в „Щастливецът иде”.
Той самият признава, че обича всичките си роли, но предпочита осбено три: Арбенин в „Маскарад“ от Лермонтов, Президента в „Коварство и любов“ от Шилер и Бай Ганьо в „Щастливецът иде“ от Руси Божанов. Няма как да не се съгласим с този избор, в който актьорът показва богата ерудиция и фина интелигентност, широки амплитуди в оценките, аристократична осанка, рефлективност, но и способност за категорична присъда. Към ореола му на „последния романтик” критиката отбелязва и „комедийния му талант, изненадващо пищен и неподправен”. Като артист, който винаги е търсел разбиране, дори за най-страшните герои, които претворява, той проявява жестока нетърпимост и в осъжда без право на милост и пощада наглостта, безочието, простащината и бруталността на Алековия герой, като по този начин защитава категоричната позиция на автора на пиесата и режисьора на спектакъла. За ролята на Бай Ганьо Любомир Димитров получава най-високите за времето си държавни и артистични отличия.
 




всички новини от Театър "Българска армия" »

профил на Театър "Българска армия" »

всички новини март 2021 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker