Това, което прави настоящата изложба особено интересна за нашата сцена е, че много убедително отразява процеса на трансформация на изкуството на ъндърграунда в повод за официално представяне. Примиряването на опозицията: алтернативна/официална култура е тенденция, която тепърва ще се задълбочава у нас. "Влизането" на уличното изкуство в изложбените зали  е показателно  за търсенето на нов визуален език и код, особено близък и разпознаваем за младото поколение. Още повече, че в последните години  в България в тази посока работят немалко млади и талантливи артисти. Част от тях ще се включат в еднодневния уъркшоп, който ще се проведе също на 16. 02. 2012  в пространството на + това (София, ул. „Марин Дринов” 30; от 11.00 до 16.00 часа) с участието на един от авторите в изложбата - Антон Унай;

Откриване: 16 февруари 2012; 18.00 часа

От куратора на изложбата: 

В днешно време всеки текст е рекламен. Пропаганда.

Ако трябваше да пиша за утвърдени творци, тонът ми би бил тежък и равен като на търговски агент по свръхпродажби. Трябва обаче да говоря за артисти, които за по-голямата част от публиката са непознати.

Така моята реч трябва да се пропие с трогателен оптимизъм, свойствен за онзи, който трябва да представи нов, революционен продукт в търговска мрежа, която никога по-рано не е излагала на витрината си подобна стока. Продукт, способен дори да излекува онзи ранен бик – знаменателна емблема на испанската художествена система, – който трябва да дойде на себе си, за да посрещне XXI век с много по-широка, отворена перспектива от досегашната.

Изложбата, която представяме под заглавието „Графика. 30 артисти от младата Испания”, обединява група творци, родени през 70-те и 80-те години, които се изявяват в различни области на изкуството като графитите, живописта, стенните рисунки и илюстрацията и които са изпитали на гърба си непропускливостта на утвърдената художествена система. При тези обстоятелства реакцията им обаче е: „Направи го ти самият”. И този исторически вик, прозвучал в края на 70-те години, продължава да бъде техен химн.

Някои от тях са самоуки, но повечето – не. Това е поколение, което е имало възможност да следва висше образование, за разлика от американските новатори, на които се възхищава. Житейският им път обаче е още едно доказателство, че нещо в академичната ни система не е наред. Към студентите обикновено не се отнасят като към творци, „свободни” да създават собствено изкуство, чак до завършването им. След това прясно именуваните „артисти” започват да обикалят галериите с портфолиото си под мишница или се надяват да бъдат забелязани на годишната колективна изложба на своя град, община или автономна област, бленувайки да видят съвипускниците си да отделят слюнка пред картините им, окачени на паянтовите стени на някой щанд на ARCO.  

За сметка на това, много преди да започнат висшето си образование нашите артисти от  младата Испания (и някои други, защото има още, които не можаха да участват в тази изложба) излагат изкуството си в най-оживената обществена галерия: улицата. Художествените изразни средства са безкрайни. Нашите артисти разбират, че градът е средата, която най-добре разпространява посланието им, въпреки че понасят презрението на някои хора и отхвърлянето заради вандализъм на други.

Използват и Интернет (друг отворен канал), а от тези два трамплина, веднъж привлекли  вниманието на публиката, на медиите, на колекционерите и дори на международни компании, които им предлагат сътрудничество или ги канят за дизайнери, се изстрелват в институционални художествени пространства и национални и международни частни галерии.

Този скок съвпада с възхода на световната сцена на street-art-а или urban art-а. Най-вълнуващото явление след after-punk-а. Пазарът има нужда от обновление и е възложил надеждите си на този свеж, оригинален език. Този език е честен, защото го използва поколение, което не прави разлика между изкуство и живот, и автентичен, защото интерпретира днешния свят от гледната точка на улицата. И тъй като сме в началото на драматична глава, имаме нужда от доверие, имаме нужда да знаем, че бъдещето на пластичното ни изкуство е неудържимо, а живописта не е мъртва.

Накрая, след представянето на продукта, бих искал да благодаря на Институт Сервантес, отговорник за разпространителската мрежа в чужбина, за емблемата за качество, от която се нуждаехме в това начинание.

Само времето ще покаже дали не сме сбъркали. Днес сме убедени, че предлагаме на вашето внимание най-доброто от съвременното изкуство в нашата страна, истински залог за бъдещето.

Марио Мартин Пареха

Куратор на изложбата