Театрални новини



„Железният светилник” на разградска сцена (На „кафе с автограф” с актьорите)

14.05.2014

„Железният светилник” на  разградска  сцена      (На „кафе с автограф” с актьорите)
За една пиеса, за очакваната официална среща с актьорите, която прие неочакван за нас, репортерите от ЦУТНТ, обрат, за актьорските  гафове в пиесата и за нашите  репортерски гафове
 
Клуб „Репортери, ЦУТНТ
 
На 5 ноември бе премиерата на пиесата „Железният светилник”. Пиесата проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрацията е върху фигурата на Лазар и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на жителите на Преспа за установяване на българска църква, върху отношенията Рафе - Катерина и върху ролята на изкуството в живота на хората. Усетихме възрожденската атмосфера. На сцената през цялото време гореше железният светилник. Често се говори за светилника в Талевия роман като част от една отминаваща епоха.  Но тук режисьорското решение на Мария Енева е друго – светилникът приема символиката на огъня и  светлината, на началото на живот, на новото, на прогреса. Неслучайно  два пъти се запалва светилник в пиесата. Първия път - в началото. Запалва го монахът. А втория път в читалището – когато са събрани младите в опита си да се освободят от гръцките наместници. И  непрекъснато на сцената се лее вода.  Макар и с противоположно естество, водата има същата символика като огъня: сътворение (начало на живот) наказание и пречистване. В пиесата на Мария Петрова-Енева течащата вода символизира живота, промяната. Водата представлява източник на живот, особено ако е чиста и протичаща. Течащата вода е и промяната.
 
Въздействието на пиесата бе невероятно
 
Всички артисти се представиха блестящо с ролите си, дори най-младите - представителите на театрална формация „Импулс”. Това може би бе последна роля на  разградска сцена на бившия директор на театъра Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев. Ние, разградската публика, трябва да се гордеем, че актьор от такъв ранг игра на нашата сцена. Думите на героя му - Рафе „Най-важното нещо в един човек е да вдъхнеш живот” се отнасят и за него. Както героят му вдъхва живот на всяка свое творение, така и той  вдъхва живот на всяка роля и я прави пълнокръвна и изключително въздействаща.
 
И чрез образа на Лазар, и чрез образа на Рафе Клинче се  разкрива един основен конфликт на епохата: сблъсъка между свободолюбивата и честна личност със заобикалящата я консервативна и робска действителност.
 
Постановката на режисьорката Мария Петрова-Енева е мост между минало и съвременност. Много сцени звучат актуално. Думите на Стоян Глаушев „Колко сме грешни. Всичко превръщаме в пари” не се ли отнасят и за нашата съвременност? Както и разсъжденията за изкуството. Много човешки и актуални отношения пресъздадоха героите.  Невeроятно бe въздействието на премиерата върху разградската публика.
 
На следващата вечер в клуба на културните дейци се състоя „Кафе с автограф”. Това бе среща с режисьорката Мария Петрова Енева и актьори от пиесата. Те споделиха своите емоции и вълнения, говориха за гафове по време на пиесата. Гафове има във всяка една професия. Може да се получат при всяко начинание. Бихме искали да ви споделим нещо от кухнята на нашия клуб „Репортери”. По време на интервюто записвахме с диктофон (ем пи четворка, която е лична собственост) като всички истински репортери. Дори госпожа Куманова ни похвали, че ние сме с по- напреднала техника, показвайки диктофона си с касета. И ние, разбира се, се почувствахме горди от тази похвала. Но... Когато прехвърляхме други материали  от компютъра, без да искаме, сме изтрили записа. Ами сега! Добре че имахме записани на тетрадка въпроси и отговори. Изводът е: техниката си е техника, но да не се отказваме от листа и химикала. Ето как,  смейки се на гафовете на артистите, ние също направихме гаф, и то голям. И изобщо не ни беше до смях. Гафовете, за които актьорите говориха, личните емоции, които споделиха, разчупиха атмосферата, премахнаха дистанцията между нас. Накрая се събрахме всички около масата, посмяхме се доста  и се позабавлявахме. Почувствахме актьорите част от нас. Ние очаквахме официална среща, нещо като пресконференция. А се получи една непринудена среща-разговор, която за нас беше много по-интересна и полезна.
 
„В театъра остават мохикани, които не могат
да си представят живота без театър”
 
Изготвил: Емил Александров , 10 клас – клуб „Репортери, ЦУТНТ
 
(Въпросите задаваха всички присъстващи на „Кафе с автограф” –госпожа Дилова от „Лудогорски вестник”, госпожа Даниела Куманова, ние, членовете на клуб „Репортери” и др.)
 
Защо решихте да поставите именно „Железният светилник”
 
Мария Петрова-Енева: Идеята се зароди от „Голямото четене”. Пиесата се изкачи нагоре в класацията. А и ми се искаше  да изиграем типично българска творба.
 
С какви трудности се преборихте?
 
Мария Петрова-Енева: В разградската трупа актьорите са само единадесет и трудно биха покрили всички сюжетни линии. Театърът няма средства да наема актьори на хонорар от други места. Тогава реших да включа младежите от Театрална формация „Импулс” и танцьори от „Сладури” на Катя Протянова. Костюмите са събрани от почти всички играни представления. Единствено полата на Катерина е купена специално за премиерата от second hand. Това е като да се готви ново ядене в стари тенджери.
 
Наблюдавайки Тереза, аз я виждах как се  променя, как се носи по коридорите на училището  самовглъбено.  Вярно ли е, че човек не може да излезе от роля? (въпросът е от Даниела Куманова)
 
Габриела Иванова (Стойна): По- често ни се случва да пренесем настроението в къщи, защото нашият „инструмент” е тук вътре и няма как да разграничим едното от другото, като мислим за това. Вървиш по улицата, ядеш пуканки, и си мислиш какво трябва да ти се случи на сцената, примерно с Катерина и Стойна.
 
Детелина Стойчева (Катерина): Реалният живот  не е е чак толкова важен. Вървиш и си мислиш и живееш с ролята си. Пренасяш настроението от театъра в къщи. Аз съм много благодарна на мъжа си, че ме разбира и ми помага. Оказва се, че личният ти живот не е толкова важен, отколкото работата, която вършиш. Докато излезе премиерата, ти си  в този процес.
 
Мария Петрова-Енева: Ролята, върху която репетират героите, толкова се отразява върху тях, че оставя някакъв физически белег. Зависи доколко си влязъл в образа. Искаш да усетиш дъха на този герой и това те белязва като личност. Има знакови роли, които могат да променят и пътя на живеене на актьора.
 
Името Лазар свързваме с възкресението на Лазар, символизиращо възкръсването за нов живот. Така и Лазар е носител на новото в творбата. (към Александър Бориславов). Какво ново преоткри ти при превъплъщението в тази роля?
 
Александър Бориславов (Лазар): Изкуството е математика и си има формула. Ако преживявах всичко, това означава всеки ден си изгарям краката, за да го изиграя реално.
 
С каква цел Султана е представена като носител на старото мислене?
 
Мария Петрова-Енева: Султана Глаушева е доста сложен образ. В романа тя започва като доста прогресивен тип образ. В началото тя е новатор. Тя си избира мъжа, тя взема решенията. Баща и и  оставя малка част от семейното богатство. Другата пропилява. И тя е принудена да се грижи за семейството си. В онези времена, ако тя не е била устойчив характер, нямало e дa оцелее това семейство. В основата на нейните действия стои любовта към децата и. Тя  прави всичко възможно дъщеря и да абортира, с риск за живота и, защото над всичко за нея стоят родовите закони. А и ако се лепне петно върху рода им,  синът и Лазар няма да може да се ожени. Така че в нея се борят майчинските чувства с дългът към рода.
 
Защо акцентът пада върху двойката Рафе – Катерина? Очаквахме, че спектакълът ще завърши със събирането на Лазар и Ния.
 
Мария Петрова-Енева: Исках като послание на спектакъла да се изведе: „Това, което създаваш, остава и трябва душа да му дадеш”               Независимо какво създаваш. Ето Рафе вгражда образа на Катерина, на преспанци, независимо кой какви грехове има, кой какъв е –добър или лош. Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев (Рафе) направи много човешки, съвременни сцени.
 
Тереза, ти си в девети клас, какви емоции преживя, докато репетираше образа на Ния?
 
Тереза Пройнова (Ния): Като прочетох спектакъла, ми допадна Ния. Радвах се, че ми я дадоха. На репетиции ходих с желание и удоволствие. Всеки ден прекарвах с актьорите. Беше забавно. Имаше и трудни моменти, но с подкрепата на всички ги преодолях.
 
Мария Петрова-Енева: Аз бях предвидила ролята за друго момиче от театралната формация „Импулс”. Но веднъж реших да пробвам с Тереза. И когато я видях как играе, реших - тя ще е . Много съм доволна от нея. 
 
Ами ти, Тереза, стана ли по- известна в училище след премиерата?
 
Тереза Пройнова: Аз не мисля, че съм станала известна.
 
Другите актьори: Тя е много скромна.
 
Какви са плановете за бъдещето ти?  Мечтаеш ли да станеш актриса?
 
Тереза Пройнова: Засега е още твърде рано, но двете професии, за които мечтая, са професията на хирург и актриса.
 
А ти Мила?
 
Мила Иванова (Божана): Аз още не съм решила. Според мен е действително много рано.
 
 Мария Петрова-Енева:  Аз Мила много си я хресвам. Тя винаги е играла много добре. А само как играе клоуни! Незаменима е като клоун!
 
А Вие (към Мария Енева)  можете ли да ни кажете мечтали ли сте за друга професия, освен професията на актриса?
 
Аз откакто се помня съм искала да стана актриса.
 
А коя е първата Ви роля?
 
Мария Петрова-Енева:  Първата ми роля бе като ученичка в Стара Загора, където участвах в театрална формация. В пиесата „Момичето и април” играх ролята на главната героиня Варя. А като професионалистка първата ми роля беше на   Невена - дъщерята на инспектора, в пиесата „Криминална песен” на Иван Радоев.
 
Имаше ли гафове по време на представлението?
 
Детелина Стойчева: Преди представлението се счупи менчето. Плитката на Божана падна. Но най-интересният гаф бе, че полата на Катерина (моята пола) се скъса на сцената. Всички актьори шепнеха: „Ципа на полата”!, Ципа на полата! А по вътрешната уредба се носеше гласът: „Да се намерят безопасни игли”! Ще ви споделя и друг мой личен гаф. Преоблякох се за следващата сцена. И изведнъж се сетих за една сцена, която не е минала и трябва да се изиграе със същите дрехи. И както ми беше доста трудно преобличането, отново се преоблякох с дрехите, с които бях.  
 
Кое е най-тъжното, за което се сещате в момента? (към Мария Енева)
 
Мария Петрова-Енева: Тъжно ми е, че младата актриса Габриела Иванова (Стойна), участвала още в ролите на Евридика, Аньола и др., вече няма да работи при нас.А в Шуменския  театър.
 
А Вие (към Габриела Иванова) защо избрахте Шуменския театър?
 
Габриела Иванова: Аз дори не очаквах да ме приемат в Шуменския театър. Имаше едно място, а приеха и двете, които кандидатствахме за мястото. Ами насочих се към Шумен, защото там се изнасят повече пиеси. А тук се репетира много, а не се играе. Играе се много малко. А най-важното за един артист е да играе.
 
Александър Бориславов: Не става въпрос за повече пари, а за повече срещи с публиката.
 
Детелина Стойчева: Някога чували ли сте за актьори, които стачкуват за по-висока заплата?
 
Мария Петрова-Енева: Болно ми е, че младите актьори идват в Разград и си заминават. Те искат да играят повече, но публиката по много причини се е оттеглилаот театъра.
 
Разбрахме, че актьори от театъра са работили на разкопките на „Абритус”. Как се справяха?
 
Мария Петрова-Енева: Актьорите са хора като всички и работата по разкопките през лятото ги подпомага финансово. Тази работа им доставя истинско удоволствие.
 
Дилен Дилов (археолог в раздел "ПРАИСТОРИЯ" в Регионален исторически музей Разград):  Те се справят дори по-добре от хора, които работят там.
 
Разбрахме за ниското заплащане на актьорския труд, за многобройните трудности, с които е свързана актьорската професия. Какви хора остават в театъра?
 
Мария Петрова-Енева: В театъра остават мохикани, които не могат да си представят живота без театър.
(източник: http://vkpotomci.blog.bg/regionalni/2010/03/06/jelezniiat-svetilnik-na-razgradska-scena.505426)




всички новини от ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН И ФИЛХАРМОНИЧЕН ЦЕНТЪР »

профил на ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН И ФИЛХАРМОНИЧЕН ЦЕНТЪР »

всички новини март 2021 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker