На 13 януари от 19.00 ч. Държавна опера Варна и Opera International Foundation ще представят своята продукция «Веселата вдовица» от Франц Лехар, част от пректа Варна – кандидат за европейска културна столица 2019. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: дригент Ерки Пек (Естония); режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия); диригент на хора Малина Хубчева; худ. ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева; помощник-режисьор Сирма Панева.

Симфоничен оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна със солисти:
Хана Главари – Вилма Бийренс, Улрике Майер (Холандия);
Барон Мирко Зета – Берт Зимхофер (Холандия);
Валансиен – Доний ван Доорн, Хиске Бонгаартс (Холандия)
Граф Данило Данилович – Томас Вайнхапел, Лемуел Куенте (Холандия);
Камий дьо Росийон - Павел Стач (Полша);
Нйегуш - Симон Цвирс (Холандия);
Богданович - Мартин Баардевийк (Холандия);
Сент Брийош - Мартин Зомерлате (Германия);
Виконт Каскада - Рик ван дер Рийд (Холандия);
Кромов (тенор) - Дирк Постма (Германия);
Причич – Мартин Баардевийк (Холандия), Христо Ганевски (България) и др.

Премиерата на „Веселата вдовица” се осъществява със съдействието на Община Варна, хотел „Модус” и медийните партньори: БНР-Радио Варна, БНТ-Програма “Мore”, ТВ „Черно море”, в-к „Черно море”, в-к „Народно дело” и ida.bg. След премиерата екипът заминава на едномесечно турне в Холандия, Белгия и Люксембург. “Веселата вдовица”, с изцяло български солистичен състав, ще бъде представена в рамките на XIII Великденски музикален фестивал, който ще започне на 3 март с голям концерт, посветен на Националния празник и солист Людмил Ангелов и ще завърши на 12 април с премиерата на „Севилският бръснар” от Rосини, с италиански постановъчен екип.

Според диригента Ерки Пек, „Веселата вдовица” от Лехар е най-хубавата творба в цялата оперетна литература, по-хубава дори от най-известните произведения на Щраус, Офенбах или Калман. Това е така, защото в нея, освен музика, има една много добре разказана история.” И още: „Искам чрез музиката така да разкажа драматургията, че зрителите да забравят, че се намират в музикален театър. За артистите това означава не само да показват красивите си гласове, а да бъдат преди всичко актьори и пълноценно да участват в сценичната интерпретация.” 

Режисьорът Марк Кроне защитава твърдението си за оперетата като най-добрият театър със следните доводи: „В миналото битуваше схващането за оперетата като весела игра, елементарна ситуационна комедия или дори палячовщина. Съвременната рецепция предполага коренно противоположно и напълно сериозно отношение към този жанр. За мен оперетата е най-добрият театър, който съществува. В нея има история (драма), музика (оркестър) и ако към тези два елемента прибавим добри оперни певци, нима това не са най-добрите предпоставки за истинско театрално зрелище...” И още: „В моята режисура най-важен е актът на присъствие. Аз трябва да съумея да накарам певците да разберат, да усетят, да влязат в творбата, при това да бъдат там не сами, а заедно с другите. Режисьорът трябва да има сила, вяра, талант и любов, за да съумее да извади на повърхността страстта на артиста. Онази страст, която някога го е накарала да се занимава именно с изкуство, а не с нещо друго.”

Сценографът Карел Спанхак създава динамични картини, които влизат във вътрешно равновесие със сценичното действие

Костюмографът Маррит ван дер Бургт влага във всеки костюм характера на героя.

За сопраното Вилма Бийренс Ханна Главари е любимата роля.