НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР ЧЕСТВА ПЕЙО ЯВОРОВ С ПАМЕТНО УТРО
16.01.2018
Актьорите от първата ни трупа Йорданка Кузманова, Марин Янев и Христо Чешмеджиев ще четат стихове на големия поет и драматург на 20 януари
Народният театър „Иван Вазов” ще почете 140-годишнината от рождението на Пейо Яворов с паметно утро тази събота, 20 януари, от 11:00 часа във фоайето на Първи балкон. Честването на големия поет и драматург на театъра ще е с вход свободен за всички, които искат да се докоснат до неговото творчество.
Стихове от Пейо Яворов и спомени за него ще прозвучат в изпълнение на актьорите от трупата на Народния театър Йорданка Кузманова, Марин Янев и Христо Чешмеджиев. Слово за великия поет ще произнесе проф. Михаил Неделчев.
Пейо Яворов работи в Народния театър от 1908 до 1913 година. Написва и пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, многократно поставяни на първата ни сцена.
„Все туй копнение в духът,/ все туй скиталчество из път,/ на който не съзирам края.“ Така започва едно от най-обичаните и съвършени Яворови стихотворения – „Копнение“, предвещаващо неговата непомерна дарба, но все още не и „свръхземните въпроси“, които ще разтърсят поезията и съдбата на големия трагически поет на България.
Пейо Яворов е роден в Чирпан и едва 21-годишен, като телеграфист в Анхиало, където местните неразбиращо го наричат „сянката“, създава някои от своите поетични шедьоври: достатъчно е да споменем само поемата „Калиопа“. После е поканен и пристига в столицата, приобщен е в кръга „Мисъл“ и се превръща в един от „великата четворка“.
В гениалността му на поет са побрани множеството му биографични роли: редактор в списание „Мисъл“, спътник на войводата Гоце Делчев в борбата за осъществяване на националния идеал, публицист, артистичен секретар на Народния театър, където се превъплъщава и в режисьор, драматург, „стожер на най-чистата на българската реч на сцената“ по думите на Адриана Будевска. За петте години, през които Яворов съучаства в живота на Народния театър, Будевска пише:“ Той работеше скромно, мълчаливо, като всеки голям художник. Беше тактичен и със съзнание. Съзнаваше, че неговата задача е задачата на големия човек, който трябва да даде от себе си нещо – и има какво да даде. Той не искаше поклонение, но служеше на нещо свято, на нещо по-голямо от него – на българския театър, на българската реч в него.“
Снимка: Пейо Яворов с актьорите от трупата на Народния театър, 1909 г.
Архив Народен театър "Иван Вазов"
всички новини от Народен театър "Иван Вазов" »
профил на Народен театър "Иван Вазов" »
всички новини април »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК