Театрални новини



Народен театър „Иван Вазов” влиза в последния месец на календарната 2015 година със свое списание и юбилейни представления

01.12.2015

Народен театър „Иван Вазов” влиза в последния месец на календарната 2015 година със свое списание и юбилейни представления
„НТ” е изданието на Народен театър, чийто втори брой зрителите вече държат в ръцете си.

Засега единственият начин да се сдобиете с него е да си го купите от билетните каси или във фоайетата на театъра преди представленията.

„НТ” е книжка от 70 страници, богато илюстрирани с уникални фотографии от спектаклите, репетициите и невидимите за външно око потайности на Народния театър.

Очаквайте следващият брой на списание „НТ” в началото на новата 2016 година.
Драги колеги,

Списанието, което вече държите в ръцете си, не е първото периодично издание, с което Народният театър – от времето, когато още не се е наричал „Иван Вазов“, – се стреми да улови и запечата превъплъщенията на същото това време и неговите герои и актьори на своята легендарна Голяма сцена.
Напротив. Чувството за история, съзнанието, че всеки спектакъл е невъзвратим, а духът му – неуловим за поколенията, владее неговите създатели от първите години на основаването му през далечната 1904-а. Малцина  днес знаят, че още през 1911 г., когато артистически секретар е П. К. Яворов, Народният театър започва да издава сп. „Театър“. Година по-късно то е преименувано в сп. „Театър и изкуство“ и не спира да излиза през почти цялата Балканска война – до 1915 г. Следват „Театър и опера“ – „полумесечно списание на Нар. театър“ (1921-1923), както пише на корицата му, театралният седмичник „Български народен театър“ (1929-1943) – продължение на седмичното списание „Комедия“ (1920-1928)...

(В скоби ще споменем, че през 1900 г. в Казанлък излиза първото българско списание „Български артист“ и че тази 2015-а е юбилейна за неговия първи и единствен брой. И че ако след съдбоносната 1944-а списанията за театър у нас са  две (!) плюс два алманаха след падането на Берлинската стена, то преди нея те са цели трийсет и осем...)

Какво предлагат досегашните периодични издания, посветени на театъра в България? Преди всичко – статии за ролята и значението му културния живот на България. Критични прегледи на драматични, оперни и оперетни постановки с преценка за играта на видни български актьори. Следи се развитието на българската драма. Рецензират се книги. Със стихове и проза сътрудничат известни български писатели, превеждат се и чужди творби. Редовно се публикуват информации за театралния живот у нас и в чужбина. Широко се отразяват гостуванията на именити чуждестранни театри като това на Московския художествен театър в България през 1920 г. Специални броеве се отделят на водещи  имена в класическата и съвременната драматургия. А самите издания обикновено са богато илюстрирани с портрети на български и чужди артисти, със скици и карикатури, с репродукции от картини на световни майстори. И с невъобразими за днешните консуматори реклами.


А какви са целите и задачите на новия двумесечник НАРОДЕН ТЕАТЪР  и защо  го предлагаме на публиката?
    
    На този въпрос би могъл да си отговори всеки един зрител, който разлисти книжката от 70 страници, богато илюстрирани с уникални фотографии от спектаклите, репетициите и невидимите за външно око потайности на Народния театър. И все пак нека споменем най-важното:
Списанието бе замислено като национално двумесечно информационно издание за нашата първа сцена и нейните проблеми, характерни до голяма степен и за съвременния български театър още през м. февруари 2015 г., когато директор бе станал току-що Александър Морфов. Известно е, че почти всеки значителен европейски театър разполага с подобни издания – някои по-скромни като обем, периодичност и външен вид – които да съдържат информации и отзиви за представленията, премиерите, трупата, намеренията на ръководството му.
Така се стигна и до излизането на брой първи на нашия „Народен театър“ в началото на новия ни сезон през м. септември. Веднага трябва да подчертаем, че на първо място списанието има за цел да информира зрителя за всеки един премиерен или юбилеен спектакъл, обхващайки го от възможно повече гледни точки – и на автора на драматургичния текст, и на режисьора и актьорите, и на останалите, често пъти неизвестни за публиката членове на екипа. Както и да въвежда своите читатели и почитатели в живота и „кухнята“ на театъра – като се започне от фоайетата и трите му сцени и се стигне зад кулисите и подземията на тази емблематична за България сграда.
Списанието (поне засега) се състои от три основни раздела, а именно:
  • ГОЛЯМА СЦЕНА,
  • КАМЕРНА СЦЕНА и
  • СЦЕНА НА IV ЕТАЖ,
като всеки един от тези раздели, освен обширна и разностранна информация за бъдещите спектакли, съдържа рубриките:
Премиера е една от най-важните рубрики, която фактически представлява и замества досегашните програми на премиерните постановки, запознавайки читателите не само с действащите лица и изпълнители, автора и режисьора, а с разкази и снимки от създаването на спектакъла, интервюта с актьорите му, фрагменти от самата пиеса;
Портрет съдържа опит за аналитично есе, жив репортаж или по-обстоен разговор с някои от създателите на спектакъла, на които е посветен броя, придружен от скици на декори и костюми или размисли на самия участник, свързани с работата му в изграждането на образи, музика, сцени и пр;
В движение предлага кратки ударни интервюта или импровизирана кръгла маса на крак с изпълнителите на знаковите ролите в паузите на репетицията ;
Nota bene  се отнася до най-играното или дискутирано за определен период представление (особено когато за съответния брой липсва нова премиера), включваща предимно подбор от отзиви в пресата, специално поръчана на външен сътрудник рецензия или непосредствено обменени впечатления на зрители от фейсбука;  
Аплодисменти е нашата „юбилейна“ рубрика – за онези спектакли, които се играят за повече от 50-и път, както и за годишнини на творци, плътно свързани с живота на Народния театър и изграждането на неговия художествен облик;
Анонси дава думата на ония от режисьорите, готови да споделят с читателите идеята и пътя, по който са стигнали до замисъла за своя бъдещ спектакъл;
Други постоянни рубрики извън основните раздели са:
Афиш, с която обикновено се открива списанието и в която са включени всички 54 спектакъла, които за момента се играят в Народния театър – с имената на техните автори, режисьори, изпълнители, времетраене и кратки рекламни анотации;
Очаквайте през новия сезон предлага някои от заглавията и разпределението на бъдещите репертоарни постановки;
За кулисите обикновено съдържа опити за портрети на ония, които са извън светлината на прожекторите: помощник-режисьори, драматурзи, осветители, музикално оформители, шивачи и гардеробиери, дърводелци и т.н;
Театрален роман представлява историята на НТ „Иван Вазов“ – като се започне от  изключително богатия и непубликуван архив на театъра, съхраняван във вид на протоколи, писма, доклади, заповеди за уволнение  по кашони и огнеупорни шкафове в музея, и се стигне до днешните „избрани доноси“ под формата на докладни, жалби, изложения. Това – в кръга на шегата. Най-ценното обаче в тази рубрика ще е свързано преди всичко с живите разкази из нелекия живот на актьора и театралните труженици наоколо му. Вече започнахме публикацията на непечатаните досега спомени на първия главен режисьор на театъра Йозеф Шмаха, остроумните скици и истории на друг негов незабравим радетел от най-близкото минало – главния художник Вечеслав Парапанов и т.н.
Ателие има за цел да представя творци на театъра, изявяващи се в областта на други изкуства: актьорът като художник или поет, да речем;
По сцените на Европа е предназначена да отразява отзиви от гостуванията на НТ в чужбина и изявите на свързани с името на първата ни сцена творци;
Специално за „НТ“ е рубриката, която съдържа текстове и материали, поръчани от редакцията за съответния брой не само на работещите в театъра, но и на външни сътрудници и чуждестранни автори, какъвто е случаят с приветствието на Ерик-Еманюел Шмит по случай юбилейния спектакъл на „Господин Ибрахим и цветятя на Корана“ в последната втора книжка.
Хроника съдържа поредица от най-кратки новини относно изявите на колегите от НТ на екрана, по други сцени или в публичното пространство.

През месец декември предстоят юбилеите на три спектакъла, отразени в последната втора книжка на сп. „НТ“. Кои са те?

150 ПЪТИ НА СЦЕНА ГОСПОДИН ИБРАХИМ И ЦВЕТЯТА НА КОРАНА

Господин Ибрахим и цветята на Корана от Ерик-Еманюел Шмит. Премиера 16 декември 2004 г. (Камерна сцена). 946-та премиера от 1904 г.

Гастроли: Международен фестивал на моноспектаклите ,,Видлуня”, Киев, Украйна 2007 г.; ІІ-ри Международен фестивал ,,Албамоно” в Корча, Албания, 2007 г.; ІХ-ти Международен фестивал на моноспектаклите в Битоля, Македония, 2007 г.; Международен фестивал на монодрамата във Фуджейра, Обединени арабски емирства, 2008 г.; Международен фестивал ,,Монодрама” в Габрово, 2008 г.

НАГРАДИ:
ЗА НАЙ-ДОБРА АДАПТАЦИЯ НА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ от Втория международен фестивал за спектакли с един актьор „Албамоно 2007“ в Корча, Албания, 2007 г.
ГОЛЯМАТА НАГРАДА И ЗЛАТЕН ПЛАКЕТ от Международния фестивал на монодрамите в Битоля, Македония, 2007 г.
ПЪРВА НАГРАДА от Международния фестивал на монодрамата във Фуджейра, Обединени арабски емирства, 2008 г.

ГОЛЯМАТА НАГРАДА на Международния фестивал ,,Монодрама” в Габрово, 2008 г.

Ерик-Еманюел Шмит:
Млади ми приятелю, всеки от нас има три живота. Един живот като предмет – ние сме едно тяло. Един живот като дух – ние сме едно съзнание. И един живот като слово – ние сме онова, което другите говорят.
Не пожелавам никому да съжителства от малък с красотата. Съзирана рядко, красотата озарява света. Срещана всекидневно, тя наранява, изгаря и причинява рани, които никога не зарастват.
Из романа „Когато бях произведение на изкуството”

СПЕЦИАЛНО ЗА НТ

Ерик-Еманюел Шмит

ПРИКАЗКА ЗА НЕЖНОСТТА

Религиите са като езиците – никога не ги познаваш достатъчно. Общото между религиите и езиците е, че когато проговориш няколко езика, твой е всъщност само един. Когато практикуваш няколко религии, притежаваш всъщност само една. В противен случай ти си роб на единствения си език и, още по-лошо, на единствената си религия.

Ако съм автор на пиесите си, аз не съм автор на успехите си. Триумфът на г-н Ибрахим в България се дължи на срещата между три таланта: таланта на преводачката му, таланта на изпълнителя му и таланта на публиката! Благодаря на всички вас! Щастлив съм, че отбелязвайки юбилея на тази приказка за нежността и толерантността, българите показват пред целия свят своето сърце и своята хуманност.

Поздрави на всички!

Ерик-Еманюел Шмит

23.10.2015 г.

Превод Снежина Русинова-Здравкова

Поздравително писмо от автора на ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана” Ерик-Еманюел Шмит до екипа, осъществил постановката, и по повод нейния днешен юбилей.

Мариус Донкин
ЗАЩО ЖИВЕЕМ ЛОШО В ТОЗИ СВЯТ
Дълго търсих текст, който да ми отговори на въпроса защо живеем лошо в този свят и да мога чрез него да го кажа на хората. Минах през всички притчи в Библията – като синтезирани послания. После през много пиеси на известни драматурзи, които не успяха да задоволят изискванията и представата ми за такъв текст. След десет години блъскане Господ ме дари с произведението на един от любимите ми съвременни автори – ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит. Мисля, че именно синтезираните, прекарани през искрената емоция и основани на истинска човешка история послания в пиесата, са причините това представление вече толкова години да пълни театралната зала и мои приятели и близки да остават без билети. За голямо мое съжаление днес темите в този текст стават все по-актуални. Като че ли човечеството не помъдрява през годините... А ето и любимите ми реплики в спектакъла, които, струва ми се, синтезират мъдростта на живота:
Онова, което е живо, накарай го да умре: това е тялото ти.
Онова, което е мъртво, съживи го: това е сърцето ти
Онова, което присъства, скрий го: това е светът тук долу, на земята
Онова, което отсъства, накарай го да дойде: това е светът на бъдещия живот.
Онова, което съществува, унищожи го: това е страстта.
Онова, което не съществува, създай го: това е намерението.
                                                                                          
100 ПЪТИ НА СЦЕНА ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН
по произведения на Николай Ердман
Спектакъл на Александър Морфов

Награда АСКЕЕР 2012 за главна мъжка роля на Камен Донев
Награда на Обществото на независимите театрални критици 2012 г. на Светлана Янчева
Действащи лица и изпълнители:
Мюзикхол оркестър „Разкърши се”: Веселин Веселинов – Еко, Мишо Шишков-син, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев
Граждани, излезли на разходка, участници в траурното шествие, църковен хор и съседи: Симона Халачева, Даниел Пеев, Розалина Пейчева, Валентинка Станоева, Танка Дамянова, Лиляна Николова, Хубавена Кирякова, Наталия Симова, Жасмин Найденов, Любомир Велев, Драгомир Терзиев, Милан Трайков, Георги Христов, Валентин Янков, Ивайло Иванов, Ангел Ангелов, Георги Боев и др.
Драматург Розалия Радичкова
Помощник-режисьори Олга Недялкова, Меглена Димитрова
Художествено осветление Лальо Христов

Художник на плаката Лиана Димитрова
Фотографи Фелия Барух, Неда Морфова

Аз съм роден със запушена уста. Каквото и да става, каквото и да правят с мен, аз оставам със запушена уста. Аз никога не правя нищо, само се оплаквам колко ми е трудно да живея. Защото ми е по-лесно да живея, като разправям колко ми е трудно да живея. Макар и ей тъй, шепнешком: „Трудно ми е да живея”, то даже не се чува. Чувате ли нещо? И целият си живот ще преживея шепнешком. Ще го преживея, защото животът е прекрасен.
            Семьон Семьонович Подсекалников


Александър Морфов:

Всеки сам трябва да избере как да върви към смъртта. Животът е път към смъртта, нали, и ти сам си избираш как да вървиш към нея. Пълзейки или подскачайки на куц крак.

„Имам един приятел, кинорежисьор, който спря да гледа театър след „Дон Жуан” на Александър Морфов, защото „театърът не може да се приближи до киното по-вълнуващо, мащабно и епично”. И въпреки тоталното ми несъгласие с презумпцията и последиците в едно е прав: постановките на Александър Морфов са безстрашно мащабни, впечатляващи, зрелищни. Увличат те с грандиозна сценография, актьорски състав, осветление, музика, дори продължителност...
„Животът е прекрасен” търкаля снежната топка на въпросите за смисъла по писта с остри завои... Публиката има само един избор – да се предаде и да хване за ръка актьорите, които „играят с всичка сила”. За мнозина това е напълно достатъчно, защото да се пързаляш по гладко обработеното е лесно и приятно.“
Е. Пенева, вестник „Капитал Light

„Къде е иронията, мисля си пак, къде са черната ирония и гадният (за управляващите и направляващите фактори и дейци) присмех в „Самоубиецът”, та са й видели сметката на пиесата?
В това, че авторът неприкрито се гаври с идеите като такива. Елитите са „побъркани” на тема „идеи”, създаване на идеология, и в преследването на целите й и от това си/ни изграждат един абсурден, налудничав свят. Дребнавото недоволство и мераците на един обикновен сръдльо и бъзльо, каквито сме повечето хора на земята, се използват, като се повдигат на n-та степен, внушавайки му настъпателно, че личните му мании или проблеми са резултат от световна несправедливост и му се пущат идеи, за които си струва да си жертваш живота едва ли не... и лудницата започва.
Това е силна гавра с всякакъв идеологически натиск и да не говорим за режим. Някога хората имаха идеи и умираха за тях, в днешно време хората нямат идеи... да им ги дадем!... Пародията на идиотизма стига върха си, когато ще станеш герой като Наполеон, ако се жертваш за нещо „колективно”... А „новият герой” в края на краищата показва среден пръст на големите идеи.
О, трябва да се спре тази пиеса!“
                Руси Чанев, из писмо до Александър Морфов



50 ПЪТИ НА СЦЕНА  РИЦАР НА СВЕТИЯ ДУХ

Рицар на Светия Дух (алкохолна халюциноза) от Боян Папазов.
Постановка Маргарита Младенова. Сценография и костюми Даниела Олег Ляхова. Музика Асен Аврамов. Художник на плаката и програмата Стефан Десподов. Фотограф Атанас Кънчев. Драматург Георги Борисов.
В ролите: Светъл Дух – Иван Бърнев, Филарет Голованов – Валентин Ганев, Петър Минков – Валентин Танев, Клео – Ана Пападопулу, Милош Топалов – Теодор Елмазов, Михаил Такев – Станислав Ганчев, Петър Фелепов – Петко Венелинов, Иван Батаклиев – Васил Дуев

Премиера на 15 декември 2011 г. (Камерна сцена). 1010-а премиера от 1904 г.

 НАГРАДИ:
НАГРАДА НА ОБЩЕСТВОТО НА НЕЗАВИСИМИТЕ ТЕАТРАЛНИ КРИТИЦИ ЗА 2011 г. на Маргарита Младенова за постановката „Рицар на Светия Дух”
„Икар 2012”
Най-добър спектакъл – „Рицар на Светия Дух” от Боян Папазов, Народен театър „Иван Вазов”
„Аскеер 2012”
Сценография Даниела Олег Ляхова за „Рицар на Светия Дух”, Народен театър „Иван Вазов”

Боян Папазов е автор на дванайсет пиеси. „Бая си на бълхите” (1999) печели наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001 г. През 2002 г. Театър „Българска армия” я представя на биеналето „Нова драма от Европа” в Бон. „Продавате ли демони?”(2003) е отличена с първия „Аскеер” за съвременна българска драматургия, а следващата – „Бяс” (2005), е номинирана за наградата „Икар” през 2006 г.
Сценарист е на множество игрални филми, сред които „Всичко е любов”, „Дом за нежни души”, „Една жена на 33” и др. Сред документалните филми, които е реализирал като режисьор, по-известни са „Симон, Аврам и Йосиф” и „Къде душите си почиват”.
Автор е на два сборника с пиеси, като единият – „Бяс” (2005), е номиниран за наградата „Христо Г. Данов”. Единствената му книга с проза е „Всичко е любов” (2000).
„Рицар на Светия Дух” получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и е номинирана за наградата „Икар” през 2008 г.

Боян Папазов:

За появата на тази „алкохолна халюциноза” съм благодарен на Тончо Жечев. Имах щастието да познавам лично този проникновен български мислител. Някъде около 1985 г. прочетох есето му „Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо”. Там Тончо Жечев е написал: „Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова, и ние сме спасени”.
Плашещото прозрение на Тончо ме преследва около десетилетие. Пиеса за „противоотровата” Алеко Константинов реших да пиша през 1992 г.

    
                                
Маргарита Младенова:

      В Свищов живеехме до Алековата къща и като деца често играехме в големия й двор.
      До зида имаше складирани огромни делви за жито от римско време. Ние се криехме в тях, после се показвахме от кръглите им гърла и произнасяхме любими стихчета, приказки, песни. Посетителите на музея ни ръкопляскаха. Първата ми среща с театъра.
      През час влизахме в студената и през лятото къща и се заковавахме пред стъкленицата с разкъсаното сърце на Алеко, обезцветено от формалина. Първата среща със смъртта. Оттогава за мен те вървят заедно – играта и не-играта – и се събират в театъра.
      Когато преди две години Боян Папазов ми даде пиесата си, изпитах същото тъмно вълнение като тогава; приех идеята му духът на убития да се завърне тук, за да прости на убийците си като най-точното проявление на Алековата същност; припознах в делира на Фильо образа на големия делир, в който се мята българският живот без памет – за разлика между лъжа и истина, добро и зло, градене и събаряне, напред и назад, подем и падение. И от който единствено и само духът наш насъщен може да ни изведе. Да ни върне чувството за смисъл.

                  
    
Светлият дух на Алеко носи ДОБРОТО като единствена противоотрова на злините.
                                    www.vesti.bg
Алеко оживя. Бай Ганьо никога не е умирал, уви...
Вестник „Труд”
Боян Папазов разпъва на кръст българския модел в „Рицар на Светия Дух”.
Вестник „Стандарт”

 




всички новини от Народен театър "Иван Вазов" »

профил на Народен театър "Иван Вазов" »

всички новини март 2021 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker