„Трубадур“ за първи път в Стара Загора през 1927 г.
13.05.2015
От понеделник започнаха усилените репетиции за предстоящата премиера на великата опера на Джузепе Верди „Трубадур“ – на 22 и 25 май на сцената на Държавна опера-Стара Загора. В постановката ще има няколко дебюта - на Георги Динев като режисьор на оперно заглавие, на Борис Тасков – като Манрико, на Гергана Русекова – като Азучена. В четвъртък ще бъде първата репетиция на Маестро Мартин Пантелеев с оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Това е и неговата първа изява като диригент на оперно заглавие в Града на липите и правите улици. Иван Кабамитов и в ролята на Граф ди Луна, в която последно се е изявявал през 2010 г. Може би „най-постоянната“ величина в спектакъла е Александър Марулев като Ферандо – във всички последни постановки на Старозагорската опера.
Кога за първи път в Стара Загора е поставена тази извънмерно красива и въздействаща като музика, глас и драматургия опера на великия Верди? На вашето внимание представяме част от доклада на гл.ас.д-р Емилия Жунич „Верди в Старозагорска опера“, представен на юбилейната конференция "Viva Verdi", на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013. В текста има безброй любопитни подробности за първата постановка преди много, много, много години….
„……Годината е 1927. Ентусиазирани от успеха на „Гергана”, насърчени от топлия прием на публиката, окрилени от сияйната усмивка и сърдечното отношение на Маестро Атанасов, членовете на Музикалното дружество „Кавал” пристъпват към следващото заглавие. Изборът - „Трубадур”! „Каква смелост - от битова опера, близка и родна, изведнъж задача, която изискваше от нас завой на 180 градуса. И ние го направихме.” – възкликва след почти четири десетилетия с основателна гордост Мара Шопова - първият режисьор.
Дружественото ръководство си дава сметка, че задачата е твърде тежка за един „млад, неукрепнал още колектив”, но веднага пристъпва към набавяне на нотен материал, прави всичко възможно да увеличи изпълнителския състав (най-вече хора и оркестъра), като отправя покани до всички светски и църковни хорове в града, до отделни инструменталисти. Златан Станчев, както и за „Гергана”, веднага се заема с разписване на щимове за оркестъра и хора, нанасяне на текста на български по клавирите, подготовката на солистите. Този път за хора отговаря Стефан Георгиев, за оркестъра – Христо Маников.
Липсват средства за декори, костюми, реквизит, липсва квалифициран персонал за изработването им, помещенията за репетиции са недостатъчни. А и изпълнителите – те са лекари, адвокати, учители, чиновници, които репетират вечер, след работа. Увличат и близките си – съпруги, сестри, дъщери. Спечелило доверието на гражданството, Дружеството получава от търговците и дървен материал, и платове – макар и най-евтините. Този път, уви (!), костюми от околните села не могат да се ползват.
Броните и шлемовете на мъжкия хор изработват… от картон! Ризниците на войниците – изплетени от канап в работилницата на окръжния затвор – са толкова сполучливи, че се използват и в по-късни постановки, вече на Държавната опера. Художникът Тома Григоров полага неимоверни усилия за изработване на декор, костюм и реквизит, характерни за мрачното средновековие. Обикалял толкова пъти селата, за да набави необходимото за ”Гергана”, неуморният Златан Станчев сега обикаля циганската махала. (Дали някой някога е отчел факта, че освен всичко друго, това е и изключително силен рекламен елемент!? По-късно, циганите са чести посетители в салона – особено когато се играе „Трубадур” - през първоначалния период.)
На 24 април 1927 завесата се вдига за втората премиера на ентусиастите. „Трубадур”, очаквана с голям интерес от гражданството, е изнесена успешно. В ролята на Манрико е Георги Баталов, Леонора – Ничка Хаджимитева, Граф ди Луна – Петър Тотев, познати вече на публиката като Никола, Гергана и Дядо Недялко, а Азучена е поверена на Сия Кюстелева, до момента участвала само в хора.
„Трубадур” се оказва доста трудна задача – не само като подготовка, а и като изнасяне. Целият „сценичен персонал” е ... един-единствен сценичен работник и смяната на 8 картини е непосилна задача. Въпреки желанието на самите изпълнители да подпомогнат подмяната и строежа на декора, представлението обикновено трае повече от 4 часа. Понякога настъпват и обърквания, които още увеличават антрактите. Когато през лятото на 1927 се честват 50 години от боевете при Шипка и на тържествата са поканени опълченци, руски войни, участвали в защитата на легендарния връх, Дружеството дава представление в тяхна чест – „Трубадур”. Вероятно речите и приветствията съвсем не са били кратки. Вероятно много от ветераните за пръв път в живота си изобщо са били на оперен спектакъл. А са били и възрастни, и уморени. Представлението – когато свършило, вън вече развиделявало, а по улиците се носели викове „топли банички, топли милинки”... Въпреки всичко в много кратко време „Трубадур” се представя 14 пъти.“
Държавна опера-Стара Загора
всички новини от Държавна опера Стара Загора »
профил на Държавна опера Стара Загора »
всички новини август 2020 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК