Театрални новини



Послание за Световния ден на театъра от режисьорa Кшищоф Варликовски

27.03.2015

По случай Международния ден на театъра, който се отбелязва на 27 март, всяка година известен творец отправя специално послание. Първото международно послание принадлежи на Жан Кокто, който го пише през далечната 1962 година. Посланието за 2015-а е от полския режисьор Кшищоф Варликовски. Като честити празника на всички колеги у нас и в чужбина и най-вече на Негово величество зрителя, Народен театър „Иван Вазов" предлага текста на големия полски режисьор:

Кшищоф Варликовски

ТАМ, КЪДЕТО ГЛЕДАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО


Истинските майстори на театъра се откриват най-лесно далеч от сцената. И те обикновено гледат на него не като на машина за повтаряне на конвенции и клишета. Те търсят клокочещия извор, живите течения, които свързват зрителните зали с тълпите хора, склонни да копират различни светове. Вместо да създаваме, ние копираме светове, които са отворени и разчитат на диалог с публиката; които се вълнуват от чувствата, надигащи се изпод повърхността. Всъщност нищо друго не разкрива така добре скритите страсти, както театърът.
Много често се обръщам към литературата за посока. Улавям се, че дни наред мисля за писателите, които преди близо сто години са описали пророчески, но и сдържано, упадъка на европейските богове, онзи здрач, който всмука нашата цивилизация в мрака и който все още предстои да бъде осветен. Мисля за Франц Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст. Днес бих добавил и името на Джон Максуел Кутси към тази група пророци.
Тяхното общо усещане за неизбежен край на света (не на самата планета, а на модела на човешките отношения), на социалния ред и за прелом, е остро осезаемо тук и сега. За нас, които живеем след края на света. Които живеем сред престъпления и конфликти, избухващи всеки ден на нови места с твърде висока дори за всесилните медии скорост. Такива пламъци бързо омръзват и изчезват завинаги от страниците на вестниците. А ние се чувстваме безпомощни, ужасени, с вързани уста и ръце.
Вече не можем да строим кули, а стените, които упорито издигахме, вместо да ни предпазват, обратното – самите те изискват грижи и опазване, изсмукващи огромна част от жизнената ни енергия. Вече нямаме сили да се опитваме да надникнем какво има оттатък дверите, оттатък Стената. Точно затова театърът трябва да го има – и точно тук той трябва да черпи своята сила. Да наднича там, където гледането е забранено.
„Митът се опитва да обясни онова, което не може да бъде обяснено. Тъй като за своя основа той има истината, накрая винаги се отваря към необяснимото" – така Кафка обяснява трансформацията на мита за Прометей. Чувствам силно, че същите думи могат да обяснят и театъра. И точно такъв театър, който има за своя основа истината и накрая се отваря към необяснимото, пожелавам на всички, които работят за него – и на сцената, и сред публиката. Пожелавам им го с цялото си сърце!

Превод от английски: Асен Терзиев
 


всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker