Театрални новини



Премиера на операта „Дон Жуан” от Моцарт на сцената на Русенската опера на 6 юни

04.06.2014

Премиера на операта „Дон Жуан” от Моцарт на сцената на Русенската опера на 6 юни
Една от най-красивите моцартови опери „Дон Жуан” ще оживее на сцената на Русенската опера на 6 юни от 19.00 часа. „Най-великата творба за всички времена” – това е категоричната оценка на гениалните композитори Росини, Гуно и Вагнер за творбата на „чудото” Моцарт. Написана като комична опера, „Дон Жуан” се възприема с лекота, от нея струи настроение и ненатрапчив хумор, но провокира със своята житейска мъдрост и завладяваща драматургия. Режисьор на новата постановка на операта ”Дон Жуан” е Огнян Драганов, който ще представи преди всичко един раздвижен, забавен и динамичен спектакъл. На диригентския пулт ще застане главният диригент на Софийската филхармония Мартин Пантелеев, за когото това заглавие е много специално и любимо. В ролята на Дон Жуан ще се представи Делян Славов. Вера Гиргинова и Деян Вачков ще видим в ролите на Дона Анна и Лепорело. Участват още великолепните солисти на Русенската опера Пламен Бейков, Николай Моцов, Владислава Гарвалова, Стоян Стоянджов, Даниела Караиванова и др., оркестър на Държавна опера-Русе и хор “Дунавски звуци“. Хормайстор Стелияна Димитрова.
Със спектакъла на Русенската опера „Дон Жуан” ще се открие  Десетото юбилейно издание на музикалния фестивал „Моцартови празници” в Правец през август.

Моцарт, неговата музика и , „Дон Жуан”

"Моцарт с божествен гений на светлината и любовта. Историята на изкуството не познава нито едно по-трогателно и по-възвишено явление от него. Той постигна невероятното, остави на поколенията неизмерими богатства" /Вагнер/.
"По мое дълбоко убеждение Моцарт е най-високата, кулминационната точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката" /Чайковски/.
Музиката на Моцарт е нежна, красива, емоционална и жизнерадостна, заразява слушателите със своята лекота, изящество и оптимизъм. Не случайно съвременниците му я определят като "музика на душата".

С присъщата си упоритост, целеустременост и самодисциплина Моцарт започва работа над "Дон Жуан" още във Виена и дори по време на пътуването, в каретата. В сюжета заляга средновековната легенда за "севилския прелъстител" дон Хуан Тенорио, "покорителя на 1003 женски сърца.". Вътрешната сила на Дон Жуан, неговата жизнена активност, обаяние и смелост карат Моцарт да го издигне в централен образ. В тази опера композиторът обединява дълбокия психологически драматизъм и романтичната патетика с присъщите черти на комичния жанр. Моцарт продължава работата над операта в Прага. Както и в други случаи, той композира без помощта на инструмента, опрян само на вътрешния си слух. Работи по всяко време - и когато почива, и когато се разхожда, а вечер разработва в детайли и незабавно нотира онова, което е съчинил през деня. За бързината, с която Моцарт написва музиката на тази си опера, се разказват редица анекдоти, от които най-разпространен е този, че композирал увертюрата (тази може би най-хубава негова оперна увертюра) в деня на премиерата. По-късно композиторът Шарл Гуно написва възторжена статия за гениалната увертюра.
Премиерата на "Дон Жуан" е на 29 януари 1787 г. в Пражкия оперен театър. Едва ли друг композитор е получавал дотогава толкова възторжени и бурни аплодисменти от пражката публика. Антонио Салиери плаче от завист, а Хайдн казва на Моцарт: "Дори да не си написал нищо друго освен "Дон Жуан", пак би бил велик композитор!" Чайковски нарича "Дон Жуан" "опера на оперите", "бисер на музикално вдъхновение", пред което бледнеят много творби преди и след нея. Когато Чайковски е малък, баща му доставя на семейството латерна със записи на операта "Дон Жуан"от Моцарт, която прави на детето огромно впечатление. По този повод Чайковски пише: "Музиката на "Дон Жуан" беше първата музика, която произведе върху мене потресаващо впечатление. Тя ме доведе до свят възторг, който даде по-късно своите плодове. Чрез нея аз проникнах в света на художествената красота, където витаят само най-великите гении. За това, че посветих живота си на музиката, съм задължен само на Моцарт. Той даде първия тласък на моите музикални сили и ме накара да обикна музиката повече от всичко на света." В обрисовката на Дон Жуан Моцарт излиза от комедийните рамки и затова в неговата музикална характеристика преобладават благородно-романтичните елементи. Цялата опера е силна психологическа драма, независимо от "комедийната линия" в нея. Интересна особеност тук е завършеността на ансамбловите епизоди, които имат определен драматически смисъл, по-ясно характеризират моменти от развитието. По време на композирането на "Дон Жуан" Моцарт загубва двете си деца и баща си. Същата 1787 г. той се завръща в студената, негостоприемна Виена. За премиерата във Виена Моцарт прави известни поправки в партитурата си. В австрийската столица „Дон Жуан“ се изнася на 7 май 1788 г., но с посредствен успех.
В София операта „Дон Жуан“ е представена за първи път през 1930 г. под диригентството на Херман Щанге в постановка на Н. Веков.

ДОН ЖУАН
Весела драма в две действия (девет картини)
Либрето Лоренцо да Понте
Действащи лица и изпълнители
Хормайстор Стелияна Димитрова
Концертмайстор Мария Пенева
Асистент-режисьор Елена Илиева
Оркестър на Държавна опера-Русе, хор „Дунавски звуци”

Селяни, селянки, слуги, гости, танцьори, танцьорки, музиканти.
Действието се развива в Испания към средата на XVII в.

Кратко съдържание
Първо действие

Нощ в Севиля. Лепорело, слугата на Дон Жуан, стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар. Лепорело описва своя пълен с премеждия труден живот. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива и вика за помощ. На помощ на дъщеря си се притичва Командорът, който влиза в дуел с непознатия. След кратък двубой Командорът пада смъртно прободен от Дон Жуан. Лепорело и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Дона Анна е повикала за помощ годеника си Дон Отавио, но вече е късно: баща й е мъртъв. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.
Улица в Севиля. Дон Жуан бързо е забравил за премеждията си с Командора и отново се е впуснал в приключения. Лепорело го моли да промени този живот. Към тях се приближава Дона Елвира. Хитрият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче познава в нея изоставената си любовница, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник Дона Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.
По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазето. Дон Жуан е привлечен от красотата на булката и решава да се позабавлява като я съблазни. Той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан задържа Церлина. Мазето се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан не е трудно да плени наивната Церлина, но в момента, когато прилага своето „изкуство”, се появява Дона Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител. Появяват се Дона Анна и Дон Отавио. Те молят стария си приятел да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. Но в разговора си с Дон Жуан Дона Анна с ужас познава гласа на отдавна търсения убиец на баща си.
Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорело да почерпи щедро гостите, без да пести виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазето. Задава се Дон Жуан и Церлина иска да избегне срещата, но Мазето я убеждава да остане, а той се скрива. Дон Жуан започва настоятелно да ухажва младата жена, но изведнъж се появява разяреният Мазето. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маски. Това са Дона Елвира, Дона Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на убиеца. Без да ги познае Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.
Зала в дома на Дон Жуан. Всички се веселят, тук са и трите маски. Мазето е обзет от тежки мисли и непрекъснато следи веселата си женичка. В разгара на танците Дон Жуан се възползва от суматохата и увлича Церлина извън залата. Скоро се чуват виковете й за помощ и Мазето смело се хвърля да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение като обвинява своя слуга във вероломното нападение над Церлина. Дона Анна, Дон Отавио и Дона Елвира свалят маските и изобличават Дон Жуан. Двамата с Лепорело успяват да избягат.

Второ действие
Пред къщата на Дона Елвира. Лепорело е решил да напусне своя господар след последния скандал. Кесията с пари, които му подхвърля Дон Жуан, го отказва от намерението му. Сега Дон Жуан е тук не заради бившата си любовница, а заради красивата й камериерка. Но на балкона излиза Дона Елвира. Хитрият авантюрист веднага измисля план за действие: поканва Елвира да слезе, за да й поиска прошка, а в това време сменя дрехите си с тези на Лепорело. Лепорело като верен слуга, умело играе ролята на своя господар и отвежда Дона Елвира на разходка, уверявайки я в своята любов. Останал сам, Дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано се приближават група селяни, начело с Мазето. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението нанесено над Церлина и не познават авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Когато всички се спускат да търсят мнимия Дон Жуан, истинският задържа Мазето, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.
Лепорело вече е притеснен от присъствието на Дона Елвира и се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано се появяват Дона Анна и Дон Отавио, а след малко – Церлина и Мазето. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Дона Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Притеснен от обстоятелствата Лепорело сваля плаща си и се разкрива. Слугата моли за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.
Гробищата на Севиля. След безбройните си приключения тук се срещат господарят и слугата. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорело поредната си пикантна история. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртвите. Двамата се оглеждат и се оказва, че се намират до каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва с уплахата на Лепорело и дори поканва статуята на вечеря в дома си. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.
Дон Жуан е седнал на наредената за вечеря маса в дома си. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Идва Дона Елвира, която го моли да промени живота си, но очарователният любовник и авантюрист не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Възмутената Дона Елвира си отива. Чува се чукане по вратата и за ужас на Лепорело в стаята влиза каменната статуя на Командора. Дон Жуан също е смутен, но бързо се овладява и заповядва на Лепорело да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва храна и поканва Дон Жуан да се покае за греховете си. Дон Жуан категорично отказва. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. Ръкостискането е пагубно – постепенно Дон Жуан губи силите си, отведен от Статуята. В залата притичват Дона Елвира, Дона Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазето, които са дошли да търсят разплата. Лепорело им разказва странните събития, случили се в този дом.

Накрая всички запяват:
Такъв е краят на човека,
който причинява зло
и смъртта на вероломните
на живота им прилича тя.

Творческият екип

МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.
След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival", "MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър.
През настоящия сезон той дирижира турне на Берлинските Симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Румънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния Оркестър в Дърбан, Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти "Планетни следи", Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в Германия, Китай, Южна Африка, Македония и България. Носител на десетки награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен с "Златна муза", а тази година получава награда за активна творческа дейност на Българското Национално Радио.

Огнян Драганов
е от младото поколение търсени и предпочитани оперни режисьори, които успешно се реализират в чужбина. Завършва Средното Музикално училище „Христина Морфова” Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в Нов Български Университет – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент режисьор на световно известния оперен режисьор Албер - Андре Льорю. Дипломира се в Държавна Музикална Академия “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 година. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 година – поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия се четат в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно: Пучиниевите опери „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Лучия Ди Ламермур”, „Любовен еликсир”, „Дон Паскуале” на Доницети, Вердиевите „Трубадур”, „Аида”, „Набуко”, „Ернани”, „Травиата”, „Бал с маски”, „Фалстаф”. Талантливият режисьор постави преди месец операта „Аида” на сцената на Операта в Белград, а за най-голямо свое постижение смята срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Предстои му да режисира операта „Дон Жуан” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия Ди Ламермур”, „Норма”. Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера.

Солистите

Делян Славов завършва НМА „Панчо Владигеров”, специализира в Римската академия за изкуство и култура „Борис Христов” при Мирела Паруто и Антонио Бойер. Участва в Майсторските класове на Рената Скотто, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева. Лауреат е на конкурсите „Светослав Обретенов"-Провадия, за немска и австрийска музика-Бургас, "Любомир Пипков"-София, "Георги Златев Черкин"-София, "Христо Бръмбаров", "Катя Попова"-Плевeн 2005, ”Гена Димитрова” – Плевен 2009, Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай” 2013.
Дебютира на оперната сцена през 2003 г. в ролята на Ферандо от "Трубадур" в Бургаската оперa, същата година дебютира и на сцената на Софийската опера в ролята на Командора от"Дон Жуан"на Моцарт. През 2004 г. записва с оркестъра на БНР. Oт 2006 г. гостува в Македонска Опера и Балет-Скопие в спектаклите на оперите  ”Набуко”, ”Бохеми”, ”Лучия Ди Ламермур”, ”Риголето”, ”Турандот ”,”Бал с маски”.
В репертоара на певеца влизат още ролите на: Дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини, Лепорело и Мазето от „Дон Жуан” на Моцарт, Цар и Рамфис от „Аида”, Крал Филип Втори от „Дон Карлос”, Захария от „Набуко”, Спарафучиле от „Риголето”, Банко от „Макбет”, Фиеско от „Симоне Боканегра” на Верди, Рудолфо от „Сомнамбула”, Оровезо от „Норба” на Белини, Тимур от „Турандот” на Пучини, Алеко и Старият циганин от „Алеко” на Рахманинов и басовите партии от Реквиемите на Моцарт и Верди, Стабат матер на Росини.

Деян Вачков е роден в София през 1979 година. Средното си образование завършва в 164та испанска гимназия “Мигел де Сервантес”, след което през 1997 е приет в Държавна Музикална Академия “Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф.Константин Карапетров и проф.Недялко Недялков. През 2001 година спечелва наградата “Верди” на международния конкурс “Белведере” във Виена, а малко по-късно двугодишна стипендия за специализация към Миланската Ла Скала, където има възможноста да работи вокална техника и интерпретация с имена като Лейла Генчер, Луиджи Алва, Лучана Серра и Тереза Берганца. През този период печели първата и специална награда “Ариго Бойто” на международния конкурс “Ирис Адами Корадети” в Падуа. Младият певец има вече над 30 главни басови роли, между които най-значими са Дон Базилио от “Севилския бръснар” на Росини (Ла Скала,Триест и Виена); Раймондо от”Лучия ди Ламермур” на Доницети, Оберто Конте ди Сан Бонифачо от едноименната опера на Верди (Ла Скала, Генуа); Колин от “Бохеми” на Пучини (Токио, Клагенфурт); Рамфис от “Аида” на Верди (Арена ди Верона), Сър Джорджо от “Пуритани” на Белини (Палм Бийч); Тимур от “Турандот” на Пучини (Торонто, фестивалът Мачерата), Фолко в “Уго Конте ди Париджи” на Доницети (Ла Скала, Бергамо). През 2012  участва в „Разбойници” от Верди в Неапол, „Тоска” в Милано, „Кармен”, „Дон Жуан”, „Ромео и Жулиета” на Арена ди Верона. Следват ролите на Захария от „Набуко” и Атила от едноименната опера на Верди. През този сезон младият певец участва в супер продукцията на Миланската Скала „Троянци” от Берлиоз.
Работил е с известни диригенти и режисьори като Рикардо Мути, Лорин Маазел, Рикардо Шайи, Даниел Орен, Гари Бертини, Даниеле Абадо, Никола Луизоти, Франко Дзефирели, Уго де Ана, Пиерлуиджи Пиералли.

Биографията на Вера Гиргинова е впечатляваща – завършила е архитектура и класическо пеене, но явно музиката е надделяла над архитектурата. Развива своето вокално майсторство при едни от най-големите български оперни имена - Дарина Такова, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Райна Кабаиванска. Стипендиант на престижното Опера Студио към Академия Санта Чечилия в Рим, където нейн преподавател е знаменитата Рената Ското. Оперният й дебют е през 2006 г. и оттогава младата певица участва в постановки на Софийска опера и балет, оперните театри в  Русе и Стара Загора, фестивала „Опероса Евксиноград” и др. Сред ролите, които Вера Гиргинова е изпълнявала на сцена са моцартовите героини Донна Анна и Донна Елвира от „Дон Жуан”, Фиордилиджи от „Така правят всички” и Графиня Розина от „Сватбата на Фигаро”, пучиниевите Мюзета от „Бохеми”  и Лаурета от „Джани Скики”, както и ролите на Гретел от „Хензел и Гретел” от  Хъмпърдинк, Баронеса Ирене от „Истинското постоянство” на Хайдн, Мис Елен от „Лакме” на Делиб и др.

ДАНИЕЛА КАРАИВАНОВА завършва Държавната музикална академия „ проф. П. Владигеров“ в София в класа на Мария Белчева.  През периода от 2001 до 2006 година е солист в СОД „Маестро Георги Атанасов“- гр. Пазарджик. От 2006 г. е солистка на Държавна опера-Русе. Репертоарът и включва Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Памина от „Вълшебната флейта“, Церлина от „Дон Жуан“, Деспина от „Така правят всички …“ на Моцарт, Норина от „Дон Паскуале“, Адина от „Любовен елексир“ на Доницети, Жулиета от „Монтеки и Капулети“ на Белини, Лейла от „Ловци на бисери“, Джилда от „Риголето“, Виолета от „Травиата“, Мюзета от „Бохеми“ и много други. През 2006-2007 е стипендиант към CEE Musikteatre, под патронажа на Staatsoper Vienna. Участвала е в майсторския клас на Paul Weigold, диригент в Staatsoper Vienna.

ВЛАДИСЛАВА ГАРВАЛОВА завършва  ДМА”Панчо Владигеров”- София при доц. Ир. Бръмбарова със специалност класическо пеене.Участва в майсторските класове на проф.Мария Слатинару-Нистор /2002/ и  Гена Димитрова/2004/. През 2005г печели стипендия  за специализация  в Академията за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто, която я  кани за още един тримесечен курс в Рим през 2008г. Лауреат е на Международния Конкурс"Франц Шуберт"2009-носител на втора награда и на Националния конкурс "Светослав Обретенов"2002-награда на публиката.
      Владислава Гарвалова дебютира на родна сцена/Русе/ в „Дон Жуан" на Моцарт с ролята на Дона Елвира /април 2006/, след което постъпва в солистичния състав на Русенска опера. Същата година изпълнява и ролята на Графинята  в „Сватабта на Фигаро” /септември 2006/. Следват Мими от „Бохеми”на Пучини /юни 2007/, Микаела от „Кармен” на Бизе /юли2007/, Реквием – Форе /декември2007/, Елизабет от „Дон Карлос” на Верди /април 2008/, Татяна от"Евгени Онегин" /юли 2008-Бургаска опера/ на Чайковски, Аида от"Аида" /2009/ Верди, Леонора от"Трубадур"/2010/,Реквием -Верди/2012. В репертоара на певицата освен гореизброените  роли са  Амелия от „Бал с маски” от Верди, Неда от „Палячи” на Леонкавало, Манон Леско и Тоска на Пучини.

Стоян Стоянджов е завършил Музикалното училище в Стара Загора и Държавната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Илия Йосифов. Още същата година след конкурс е назначен за солист на Русенска Опера. За повече от 25 творчески сезона артистът е натрупал респектиращ репертоар от над 80 роли в опери, оперети, мюзикъли, участвал е в множество концерти. Някои от най-запомнящите се роли на Стоян Стоянджов са на Доктор  Бартоло (“Севилския бръснар”), Джермано (“Копринената стълба”), Дон Алфонсо (“Така правят всички”), Фигаро (“Сватбата на Фигаро”),  Папагено (“Вълшебната флейта”), Ферандо (“Трубадур”), Спарафучиле (“Риголето”), а също и басови партии от кантатно-ораториални произведения като Реквием /Моцарт/, Стабат Матер /Росини/, 9-та Симфония /Бетовен/ и още много други. Гастролирал с успех в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Гърция, Кипър, Португалия, Швейцария и други.

Николай Моцов е роден в град Русе. През 2005 г. се дипломира с магистърска степен по специалността оперно пеене в Държавна музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, в класа на проф. Илка Попова и остава да работи като асистент-преподавател при нея. По време на следването си печели награди от национални и международни конкурси: първа награда от конкурса “Светослав Обретенов”, Голямата награда на конкурса “Парашкев Хаджиев”, Голямата награда и кристална плакета на “Съюза на българските композитори” на конкурса “Любомир Пипков”, както и втора награда (при неприсъдена първа) на международния конкурс “Борис Христов”. Дебютът на Николай Моцов е на русенска сцена в "Реквием " от Моцарт през 1998 г., а през следващата година прави запис на същото произведение в Българското национално радио под диригентството на Методи Матакиев. Следват още редица покани за записи в БНР. През периода 2004-2006 година е стипендиант на фондация “CEE Musiktheater” към Щатсопера Виена, където специализира при голямата звезда на Виенската опера проф. Оливера Миакович. Николай Моцов е работил с големите оперни артисти Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Елена Мосук, Джузепе Джакомини, Лео Нучи и др. Гостувал е многократно на сцените на всички големи оперни театри в страната, а така също и на сцените на оперните театри в Холандия, Германия, Русия, Южна Корея, фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и др. Редовен участник е на международните фестивали "Софийски музикални седмици" и ”Мартенски музикални дни”, където участва в изпълнението на редица меси, оратории и реквиеми, повечето от които са първо изпълнение в България. През 2008 г. по време на фестивала “13-ти Салон на изкуствата”, София, прави самостоятелен концерт с големия български пианист и композитор проф. Йовчо Крушев, където представят за първи път в България романси за тенор от цикъла “Камерното творчество на Сергей Рахманинов”. Репертоарът на Николай Моцов е разнообразен. Той включва редица роли от различни опери - Дон Отавио от “Дон Жуан”, Тамино от “Вълшебната флейта”, Граф Алмавива от “Севилският бръснар”, Дорвил от “Копринената стълба”, Неморино от “Любовен елексир”, Ернесто от “Дон Паскуале”, Ленски от “Евгений Онегин”, Младият циганин от “Алеко”, Алфред от “Травиата”, Туриду от “Селска чест” и други.

Пламен Бейков
е солист на Държавна опера Русе. Завършил е Кралския колеж за музика – Лондон и е специализирал при Борис Христов в Рим – последният ученик на великия певец.
Като оперен артист на свободна практика е работил в оперните театри в София, Варна, Бургас и Пловдив. Гастролирал е в повечето европейски страни, Турция, Ливан, Израел, САЩ и Русия. На българската публика е познат също и като камерен певец с многобройните си песенни концерти с пианистката Божена Петрова.
Пламен Бейков е изследовател и интерпретатор на византийското и българското църковно пеене. Записвал е за фондовете на БНТ и БНР, също и за компаниите „Мега”, „Гега” и „Наксос”.
След асоциирането си към Кралския колеж за музика – Лондон през 1997 г. активно се занимава и с педагогическа дейност.




всички новини от Държавна опера - Русе »

профил на Държавна опера - Русе »

всички новини февруари »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker