ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „ГЕО МИЛЕВ” – СТАРА ЗАГОРА

има удоволствието да Ви покани на ПРЕМИЕРАТА   "Дон Жуан или Любовта към геометрията"
 

от Макс Фриш

постановка и муз. оформление  Веселин Димов

сценография Теодора Лазарова и Златна Михайлова

хореография Валерий Кондратцев

Действащи лица и изпълнители:

Дон Жуан                                               Иван Калошев

Миранда                                                Силвана Пишимарова

Отец Диего, Епископ                             Христофор Недков

Дон Гонсало                                          Стефан Делев

Доня Елвира                                          Елена Азалова

Доня Ана                                               Ивелина Колева

Дон Балтасар Лопес, Алонсо                   Станислав Станев

Селестина и статуя на Командора           Галя Александрова

Лепорело                                               Стефан Борисов

Дон Родриго                                           Павлин Танев

Доня Инес                                               Светла Тодорова

Тенорио                                                   Димитър Карамалаков

Братовчед 1, Агент,Певец                          Димитър Митев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Димитър Митев

Братовчед 2, Агент, Певец                        Цветомир Черкезов

Севилска вдовица                                     Мария Енева

и още няколко актьорски попълнения: Георги Ганчев (Райчев), Лина Райкова, Йорданка Василева

Макс Фриш (1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист и драматург. Роден е в Цюрих през 1911 г. в семейството на архитект-строител и най-напред изучава германистика. Но след като през 1933 г. в Германия идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение от "хуманитарните дисциплини", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.

През 1934 г. Макс Фриш публикува първата си книга - романа "Юрг Райнхарт". Изживява мирогледна криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на "положителна" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда "Конрад Фердинанд Майер" на град Цюрих (1938). И въпреки решението си да изостави литературата, продължава да пише и публикува първия си значителен роман "Мъчни хора" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием "Ето че те отново пеят" (1945). Следват драмите "Санта Крус" (1946), "Когато войната свърши" (1949), "Граф Йодерланд" (1951) и големият му световен успех - комедията "Дон Жуан или Любовта към геометрията" (1953). Слава на белетрист му донасят романите "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957) и "Ще се нарека Гантенбайн" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му "Монтаук" (1975), драмата "Триптих" (1978), както и повестите "Човекът се появява през холоцена" (1979) и "Синята брада" (1982). В творчеството си писателят разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, загубата на индивидуалната самоличност и нравствени устои, като излага възгледите си на хуманист и моралист.

Макс Фриш е удостоен с редица други литературни отличия, между които наградата "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1955), престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1958), "Голямата художествена награда на град Дюселдорф" (1962), "Литературната награда на град Йерусалим" (1965), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1965), Голямата швейцарска награда "Шилер" (1973) и наградата "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1989). В чест на писателя град Цюрих учредява през 1998 г. литературната награда "Макс Фриш".

Веселин Димов за „Дон Жуан ...

От многото пиеси за Дон Жуан в световната драматургия, тази ми е любима.

Тя е интелигентна, забавна, изненадваща и нестандартна. В нея прочутия севилски прелъстител освен, че отново се изправя в двубой с небето, е и сам създател на своя мит и низвергване в Ада.

Този спектакъл е за трагикомедията на любовта, за вечния мъжко-женски „театър”, за израстването от младостта към зрелостта, за стремежа на мъжа към истината и страха му от женствеността.

Историята на едно момче и едно момиче...

Има ли четвърто измерение и на колко е равно едно плюс едно?

 любопитно

Макс Фриш за съвременния лик на Севилския измамник - прочетете пълният текст на есето за Дон Жуан

Дон Жуан, както всеки литературен герой, има свой кръг от сродни по дух образи. И колкото и да се различават от него Икар или Фауст, те все пак са му по-близки от Казанова. ...

Дон-Жуановата слава на прелъстител (която го преследва постоянно, без сам той да се идентифицира с нея) е едно недоразумение от страна на дамите. Той е интелектуалец ...

Дон Жуан е красив ...

... невярността - най-популярния недостатък на всеки Дон Жуан ...

Дон Жуан несъмнено е Нарцис. ...

Дон Жуан остава винаги сам. ...

Тъй че той не познава любовта. ...

Дон Жуан е сам и сред мъжете. ...

Дон Жуан приема съществуването на Небе. Нихилист ли е той?

В едно общество, задоволяващо се с посредствени лъжи (поне в наши дни), нихилист бива наричан всеки, който се стреми към истината....

Дон Жуан е нагъл, но не без чувство за срам. ...

Като паразит сред мирозданието (Дон Жуан е винаги бездетен), той рано или късно се изправя пред избора: смърт или капитулация, трагедия или комедия. ...

Дон Жуан не е революционер. Неговият враг е самото мироздание.

Дон Жуан е испанец, тоест анархист. ...

Дон Жуан, който не убива, е немислим, дори в рамките на една комедия. Смъртоносното му е така присъщо, както детето на жената. ...

Ако живееше в наши дни, Дон Жуан (какъвто аз си го представям) би се занимавал навярно с ядрена физика: за да познае истината.

И като атомен физик той рано или късно ще се изправи пред избора: смърт или капитулация - капитулация на онзи мъжки дух, който, останал самовластен, очевидно е готов да взриви мирозданието, щом придобие техническата възможност за това. ...

Зад всеки Дон Жуан дебне скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозевки, а с лудории - скука на духа, който жадува абсолютното, но се е убедил, че никога не ще може да го постигне. ...

Един Дон Жуан без остроумие би се обесил.

...

Отчаян от невъзможността на своето съществование, при което тя се проявява не като метафизична гръмотевична буря, а като обикновена скука, сега вече самият Дон Жуан инсценира легендата за низвергването си в ада. Наистина той я показва като опера, като измама, чрез която иска да се спаси; представя я като изкуство, което само приема вид на нещо абсолютно; превръща я в поезия... Ала в последна сметка се оказва, че тази легенда, с която той се надсмива над целия свят, е всъщност само външен, зрим израз на неговия действителен, вътрешен и иначе невидим, на неговия безизходно истински край.