Димитър Баненкин: Имам три живота
06.02.2014
Интервю на Виолета Тончева с Димитър Баненкин за голямото му завръщане на българската театрална сцена като Джери в „Измяна” от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков
На 11 и 12 февруари във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” предстоят премиерните спектакли на „Измяна” от Харолд Пинтър, съвместна продукция на ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок”. На 26 февруари варненската постановка ще гостува и в Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Режисьор Пламен Марков, сценограф Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф Симеон Лютаков, с участието на Димитър Баненкин (Джери), Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев (Робърт), Веселина Михалкова (Ема), Стефан Додуров (Сервитьор).
Г-н Баненкин, радвам се, че първата театрална сцена, на която отново ще излезете, е варненската. Ако с тв сериал „Недадените” Вие се завърнахте в България и в киното, сега с „Измяна” фактически се завръщате и на българската театрална сцена. Как Ви спечели Пламен Марков за „Измяна”?
Аз съм от първото поколение студенти на Пламен Марков в НАТФИЗ. Още тогава, като млад асистент на проф. Димитрина Гюрова, той привличаше вниманието и беше на мода в театралните среди. Срещнахме се отново покрай „Недадените” и аз бях много щастлив, когато един ден той ми се обади и ми предложи да участвам в неговата постановка на „Измяна” от Харолд Пинтър във Варненския драматичен театър. След завръщането си от Германия се снимах най-напред в тв сериал „Недадените”, после и във втория тв сериал - „Seх, лъжи & TV", но ето че сега в „Измяна” ще изляза за пръв път отново на театралната сцена, при това в такава великолепна актьорска компания – Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Веселина Михалкова, Стефан Додуров. Имам енергията и желанието да се справя. И много се радвам, че Пламен Марков ме познава и знае как да ме провокира.
Киното или театъра – кое Ви привлича по-силно?
И двете, но все пак театърът ме привлича по-силно. Може би защото съм играл предимно в театъра – в Театър 199, в Младежкия театър, в Пазарджишкия театър, където спечелих национална награда за поддържаща роля. Участвах и в създаването на Малък градски театър „Зад Канала”, на чиято сцена Борислав Чакринов ме ангажира за последно в „Хоровод” от Артур Шницлер, след което заминах за Германия. Участвал съм също в 10-12 постановки на някогашния Телевизионен театър, изиграл съм и някои роли в кинофилми като „Място под слънцето”, „Под игото” – 9 серии под режисурата на проф. Янко Янков.
Въпреки тази творческа биография, оценявам риска, който поеха продуцентът Мирослав Боршош и сценаристът Емил Бонев, когато след толкова години отсъствие от актьорската професия ме поканиха в тв сериал „Недадените”. Щастлив съм, че се получи. Някои колеги още ми разказват колко голяма била изненадата на всички от доброто ми представяне в първия снимачен ден в Подуене.
Актьорството не се забравя.
Не, не се забравя.
Голямото Ви завръщане в театъра е с такъв труден автор като Пинтър. Какво е Вашето разбиране за него?
Пинтър е много интересен автор, директен и откровен, с интересни и сложни монолози, известен с това, че не дава никакви ремарки. Мисля, че малко хора наистина го разбират и могат да го поставят. Пламен Марков е един от тях. Той е не само тълкувател на този радикален реформатор на театралния език, той го превежда, той успява да изведе и хумора в света на Пинтър, който не е толкова лесен за извличане. Има режисьори, които поставят Пинтър като абсурдист, но той не е такъв, той е самостойна величина. Неслучайно съществува театър с името на Пинтър, който поддържа изцяло Пинтъров репертоар.
Много е писано за мълчанието у Пинтър, натоварено със специална роля. Как се влага съдържание в прословутите „пинтърки” – паузите на Пинтър?
Да, съществуват два или три вида паузи у Пинтър, които могат да се интерпретират по различни начини. Ако например в две страници има пет паузи и ги махнеш, нишката се къса, губи се смисълът. Моята задача се състои именно в това, да изиграя паузата така, че зрителите да я разберат. Известна е например историята с Пинтър, който се обръща към един актьор с думите: „Скъпи колега, тук съм написал три точки, а вие играете само две".
Ако сте гледали филма „Измяна” с Джереми Айрънс като Джери, намерихте ли в неговото изпълнение някакви отправни точки за себе си?
Не, не съм го гледал и не бих го гледал. Също не бих гледал и Бен Кингсли, който изпълнява ролята на Робърт. Не искам да се подвеждам, искам образа да си го изградя сам.
Как подхождате към своя Джери?
Ако съм в пиеса на Брехт, трябва да се дистанцирам от героя, както изисква Брехтовият Театър на отчуждението. При Пинтър е различно. Аз се старая да придърпам образа към себе си и така, мисля, успявам да го изиграя най-достоверно.
Защо, мислите, Пинтър е нарекъл пиесата „Измяна”, а не „Изневяра”?
99 % от авторите биха нарекли пиесата „Изневяра”, както казва Пламен Марков. Измяна стои по-високо от изневяра. Ема изменя на съпруга си, Робърт изменя на Ема, двамата приятели Робърт и Джери забравят младежките си мечти и вместо да издават само елитарна литература, се впускат да печелят пари, т.е. изменят на идеалите си. Знае се, че в „Измяна” Пинтър влага и много автобиографични моменти от живота си.
Какъв театър гледахте в Германия?
В Германия има много добри актьори, театралната култура е на високо ниво, можеш да гледаш всякакъв вид театър. В Мюнхен има Криминален театър, в който се поставят само криминални пиеси. Димитър Гочев пък обичаше да експериментира и това допада на голяма част от немската публика. Всъщност подобно профилиране на аудиторията съществува навсякъде – и у нас едни предпочитат „Сфумато”, други Сатиричния театър. Различно е отношението към работата в Германия. Теди Москов ми разказваше колко бил изумен, когато отишъл на първа репетиция и немските актьори дошли подготвени, с вече наизустен текст. Една от чертите, които ми допадат у германците е, че умеят освен добре да работят, и добре да се веселят. Правят освен това разлика между двете. Твърдя го като човек, поддържал в Германия добър ресторантьорски бизнес с 8 заведения и 3 бара.
Защо се върнахте в България?
Искам отново да се занимавам с изкуство. То е като прераждане. Всъщност аз имам 3 живота – първите 28 години живях в България, следващите 23 в Германия и сега започвам третия си живот, отново тук. България ми даде афинитета към изкуството, Германия ме научи на много неща, сега идва третото ми прераждане и съм доволен, че по отношение на театъра то се свърза с Варна. Варна ми носи едно много хубаво, интимно чувство.
всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
всички новини май 2017 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК