Театрални новини



Красимир Костадинов, солист "Приказки за валдхорна"

29.01.2014

Красимир Костадинов, солист
Красимир е млад музикант, част от корновата група на Софийска Филхармония. С широка усмивка е винаги готов да ти разкаже, че именно валдхорната е изобразена на онзи знак, който си виждал стотици пъти на пощенски кутии и пликове, но вероятно не си я разпознал. С харизмата си Красимир е в състояние да те запали по музиката, която усеща като нещо повече от работа. 

Краси, разкажи малко повече за началото си в музиката, за избора на валдхорната?
Свиря на пиано от съвсем малък, спомням си, че първият ми концерт беше още в детската градина. Като дете обаче имах една особеност - когато се налагаше свирех много и добре, но в моментите, в които ми се играеше футбол например и край, не можех да си събера акъла.  След време родителите ми започнаха да се чудят ще го бъде ли, няма ли да го бъде. Тогава учителката ми Гина Таскова, шеф катедрата по пиано отсече: “Детето е много музикално, много талантливо, но мързеливо. На него му трябва инструмент, на който да свири по два часа на ден.” Препоръча валдхорната, която била любимият й инструмент – голяма изненада, тъй като все пак преподаваше пиано?! Огледаха хубаво зъбите и устата ми, защото за този инструмент е важно да нямаш контузии и да си с прави зъби. Решиха, че валдхорната е идеална за мен, а аз като чух, че ще свиря само по два часа бързо се съгласих. Отидох на урок при Иван Неделчев, той ми даде първия мундщук и ме отпрати с думите “За другия път Фа мажор".  После продължих при Снежана Попстоянова, която ме направи от едно плахо дете - музикант. Първата си корна получих в един брезентов калъф, беше престояла дълго в мазето на Музикалното училище в Пловдив. Малко след това професор Владко(Владислав) Григоров от Музикалната академията дойде да прослушва деца в Пловдив, засвирих и ми каза: "От теб ще стане валдхорнист". Поогледа валдхорната ми и се оказа, че тя май е точно тази, на която се е учил и самият той. 

Годините плюс или минус са за валдхорната?
Валдхорната е като колата - свириш 10 години и се амортизира, вече е втора ръка. Не е като с дървото при цигулките. Машинките започват да се развалят, металът се разяжда и изтънява. В един момент корната се пробива, а кръпки не можеш да направиш.

Има ли много желаещи деца да свирят сега на валдхорна и има ли инструменти за тях в училищата?

Децата стават все по-малко. Колкото до валдхорните – има такива като онази, която вече споменах, на по 40 години. В провинцията проблемът с липсата на инструменти е много сериозен, а децата се опитват да свирят и като видят, че никакъв звук не излиза, се отказват. 

Учил си в Германия, как ти повлия това?
Да, две години живях и учих в Есен. Отидох след като моят професор Стефан Кънчев почина. Той направи много за мен, пък и за целия корнов клас. Учеше ни как да свирим заедно, което е изключително важно, въведе част от нас в Софийска филхармония. В един момент ми се наложи именно там да свиря първа корна без въобще да се чувствам готов. Справях се, но не знаех как. Тогава попаднах на майсторски клас на Франк Лойд, който тотално промени мисленето ми. Заминах за Есен за да ми преподава, видях как хората там свирят по различен начин, мислят по различен начин. Като си дойдох първата година тук свирих Малер 5 и повечето ми колеги не можаха да ме познаят, казваха, че сякаш свири друг корнист. Осъзнах, че има някъв смисъл от всичко в Германия. Най-големият ми успех беше, че ме взеха в Есенска Филхармония и видях как свирят корнистите в немски оркестри, научих много. Прибрах се и ми се наложи много практики да пригодя към тукашните порядки, защото по нашите ширини хората са свикнали да се свири по един начин и всичко различно е по-скоро критикувано, отколкото смятано за хубаво.

Преподаваш във Фортисимо Клас, как възприемат децата валдхорната?

Късметлия съм, че моят инструмент не е толкова популярен и като отида при децата съм като рок звезда, чуват се едни възгласи “УАУ”. Най-често казват, че прилича на охлюв. Когато Хари Ешкенази ме покани в програмата видях в това шанс да разберат децата за този инструмент, който дори липсва в някои от учебниците по музика. Представят се тромпет, тромбон, саксофон, туба, но не и валдхорна.

С какво те спечели "Фортисимо Фамилия", интересът към нея дава ли ти надежда, че смисъл има?
Връзката между двете програми са децата. Все пак ми прави впечатление, че децата, които идват на концертите от “Фортисимо Фамилия” често са по-малки от тези, с които се срещаме в училищните часове. При "Фортисимо Фамилия" е важно в главите на децата да останат мелодии, да видят инструмента, пък и цял оркестър. Двигателя тук са родителите. Личи си, че именно те имат отношение към тази музика, за да доведат децата си в залата. Това пък ми дава надежда, че всичко, което правим не е изгубена кауза, щом има хора, които се стремят да покажат нещо по-различно на децата си. Много е тъжно, когато четвъртокласници в училище припяват чалга песни, а най-лошото е, че на тази възраст те вече са сякаш изпуснати и вероятността тепърва да се запознаят и харесат нещо стойностно намалява все повече. Реалното развитие на тези програми би била една школа, където да се учат онези деца, които идват и питат за уроци след часовете и концертите.

Около какъв сюжет се върти “Приказки за валдхорна”?
То е един вид приказка за гората, хем информативна, хем интересна, за да може да спечелим вниманието на децата, защото това е много трудно, надявам се да ни се получи. Валдхорната се е появила първо като горски рог, след това изобретяват онази малката, която използвали пощальоните.

Много ли се е отдалечила валдхорната от първообраза си?

Постепенно е ставала все по-голяма и по-голямо, докато в един момент не са я завили, за да добие сегашната си форма. Това е направено чисто от гледна точка на удобството за носене. С удължаването на тръбата строят се е променял, всъщност ако е къса ще е тромпет. Някога, за да променят тоналностите се разглобявали инструмента, правили са го по-дълъг или по-къс – това са натуралните валдхорни. Сигнал на валдхорната се използвал за начало и край на лов, нещо подобно може да видиш и във  "Властелинът на пръстените". Звукът на инструмента бил един вид език, на който ловци и стрелци се разбирали.

Кои са произведенията, включени в програмата?

“Хор на ловците” и “Ловджийска симфония” на Моцарт са по горската тема. “Ноктюрно” на Щраус пък показва красотата на звука в по-бавно темпо.  "Смелият конник" е съвсем кратка пиеса, която също влиза в програмата. Ще завършим със своеобразна китка филмова музика – “Властелинът на пръстените”, “Карибски пирати”. Специално участие и като актьори, и като музиканти ще вземат Енчо Янчев, Жеко Атанасов и Стефан Тодоров, всички от корновата група на Софийска филхармония. За пръв път в България ще изпълним и темата от филма "Мисията невъзможна", аранжирана от Владо Джамбазов за корнов секстет.  

С какво e специален концертът “Приказки за валдхорна”?

Валдхорната не е толкова популярен инструмент, но пък е с достатъчно богата история, за да се изпълнят прозведения от различни епохи. Най-важното за мен е да видя усмихнати децата и родителите им. Именно на това обръщам внимание на всеки един концерт, не е важно дали хората ръкопляскат или не, важно е да си тръгнат щастливи, усмивките им да говорят. Тогава сме си свършили работата.




всички новини от Държавна опера - Русе »

профил на Държавна опера - Русе »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker