Близо 2 000 зрители посетиха спектаклите на Bарненския драматичен театър „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III” в Сатиричния театър  на 1 и 2 февруари и „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията” в Учебния театър на НАТФИЗ на 3 и 4 февруари 2013 г. Интересът към спектаклите беше огромен. Не на последно място и заради прекрасното медийно партньорство на БГ РАДИО и широкото отразяване в електронни и печатни медии, както и в редица блогове. Опашките пред театралните каси не свършваха, независимо че мнозина трябваше да се примирят с невъзможността да влязат. Още в първата вечер зрителите на „Вуйчо Ваньо” значително надвишиха регламентирания брой места и въпреки протестите на инспектора на салона, заеха буквално всяко свободно местенце по стъпалата и пътеките на Сатиричният театър. Картината се повтори в следващите вечери. Това пренаселено театрално пространство, нестихващите аплодисментите и добрите оценки, срещите с приятели и почитатели остават най-силните преживявания от успешното турне. Софийската публика определено хареса варненските постановки и варненските драматични актьори. Убедете се сами от следващата анкета:
 
Доц. д-р Венета Дойчева

Най-напред бих искала да поздравя Варненския драматичен театър за стабилното и интригуващо представяне по време на февруарското турне в София. Не искам да класифицирам или подреждам по някакъв начин постановките, защото, решени в различни художествени естетики, те са много различни. Обединява ги това, че и тримата режисори – Пламен Марков във „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III”, Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев Ге. К. в „Паметта на водата” и Георги Михалков в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”, правят един и същ художествен избор. Макар и в различен естетически ключ, те прокарват своите режисьорски решения през пиесата и през актьора. Извеждайки емоцията и натюрела на актьора на преден план, те го превръщат в партньор. Подходът води до взаимно проникване и великолепно захранване на творческите енергии между всички участници в театралното случване.
Не за първи път Варненският драматичен театър показва силен актьорски състав. Без да накърнявам постиженията на мъжете-актьори, специално бих отбелязала представянето на женската част от трупата – Веселина Михалкова, Мария Гинкова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Теодора Михайлова и разбира се Гергана Плетньова. Не познавам всички театрални изяви на Гергана Плетньова, но това, което видях във „Вуйчо Ваньо” и „Паметта на водата” говори за нейното израстване като ярка, силна и богата актриса. Поздравявам актрисите в „Паметта на водата”, както и целия екип на Варненския драматичен театър за успешния гастрол.

Анелия Янева – театрален критик

„Ричард III” познавам от миналата година, сега успях да видя само „Вуйчо Ваньо”, но се надявам по-нататък да гледам и „Паметта на водата” и „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Това, което веднага искам да кажа, е че Варненският „Вуйчо Ваньо” е един по-различен „Вуйчо Ваньо” – по-остър и по-агресивен от това, с което сме свикнали в досегашните прочити на Чехов. Няма я меланхолията, нито розовото човеколюбие, което привиждаме у Чехов. Пламен Марков създава една съсредоточена, почтена към автора, трактовка, която насища със съвременна студенина, мрачни интерпретации, дори цинизъм и в този смисъл „Вуйчо Ваньо” звучи като присъда. Ще осмисля впечатленията си от постановката в специален текст, който ще предложа за публикация.

Меглена Караламбова - актриса

Поразена съм от „Паметта на водата”! Изумителна постановка! Страхотна режисьорска работа на Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев! Невероятна игра на Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и Теодора Михайлова! Прекрасни сте! Благодаря Ви за невероятното преживяване! През този театрален сезон не съм гледала нещо толкова вълнуващо и толкова истинско като „Паметта на водата!”

Проф. Красимир Спасов – режисьор

Съжалявам, че не успях да проследя всички спектакли на Варненския драматичен театър в София. Но познавам добре „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” и смятам, че тези две постановки на режисьора Пламен Марков определят Варненския театър като един от най-добрите в страната. Причислявам „Ричард III” и „Вуйчо Ваньо” към най-добрите и най-интересните постановки през последните години, защото в тях действително се срещаме със сериозни режисьорски интерпретации на драматургичната основа. В тях има онова, за което толкова често говорим, но толкова рядко срещаме – един уникален художествен свят, подкрепен от талантлива професионална трупа с изградени актьори и актриси.
Спектаклите са реален знак за състоянието на един театър и в този смисъл, в общото ни кризисно ниво, Варненският театър заема завидно място в българския театрален живот.

Стоян Алексиев – актьор, бивш директор на Варненския театър

Пристрастен съм към Варненския драматичен театър. Радвам се, че в него продължава онзи дух, който тръгна след големия спад през 1997 година. Избягва се тривиалното, доминира вкусът към модерното и този механизъм продължава да работи. Видях го във всички спектакли, включени в турнето. Видях го и в играта на актьорите – както на по-старите, така и на по-младите, които са имали късмета да попаднат сред добри професионалисти, да запазят приемствеността и пиетета към добрия театър.  Винаги ми е празнично, когато се срещам с Варненския театър.

Ангелина Славова – актриса, преподавател в НАТФИЗ

Харесвам Варненския драматичен театър. Харесвам го заради добрата актьорска трупа и смелостта да се втурва в различни по стил проекти. В „Пухеният” на Явор Гърдев бях запленена от играта на Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев и оттогаява насам не преставам да се възхищавам на умението му да изгражда крайно различни персонажи – от Ричард III, през Вуйчо Ваньо до Отец Диего в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.
Владислав Виолинов също е интересен актьор. Впечатли ме лекотата, с която преминава от експресивността на един Дон Жуан към тихата игра и мекото киноизлъчване на Майк в „Паметта на водата”. Прочитът на Шийла Стивънсън от Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, този път в качеството му на режисьор, е много въздействащ. И мъжете, и жените в „Паметта на водата” извайват в детайли своите герои. Николай Божков, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Теодора Михайлова и особено Даниела Викторова карат зрителите да съчувстват на проблемите на техните герои и да забравят, че са в театралната зала. Убедена съм, че този филигранен спектакъл ще има дълъг сценичен живот и се надявам да спечели номинации за наградата АСКЕЕР. 

Допадат ми още визията на „Вуйчо Ваньо”, музиката на Калин Николов – този невероятен театрален композитор, също и музиката на Иван и Веселина Драголови в „Дон Жуан или Любовта към геометрията”. Добри думи заслужават Пенко Господинов и Гергана Плетньова във „Вуйчо Ваньо”. Пожелавам номинациите за тази сценична Чехова версия на Пламен Марков да се превърнат в заслужени награди ИКАР 2013. 
Що се отнася до „Ричард III”, освен трите награди ИКАР 2012 и всички изговорени високи оценки за него, смятам, че постановката на Пламен Марков е азбучен пример за това, как логично и последователно трябва да се изгражда един истински театрален спектакъл.

Мирослав Боршош - продуцент

Варненският драматичен театър за пръв път гостува с толкова много постановки, така че гастролът беше уникално събитие за софийската публика. Видях „Вуйчо Ваньо” и „Ричард III” и мога да кажа, че малко столични театри могат да се похвалят с подобен силен режисьорски прочит и с такива изключителни актьори. Във Варна се прави театър от висока класа. Щастлив съм, че като продуцент на телевизионния филм „Недадените”, чиято премиера предстои наскоро по БНТ, работя с такива български топ актьори като Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Мариус Куркинкси, Пенко Господинов, Гергана Плетньова, Камен Донев.

Лилия Абаджиева – режисьор

Сред театралните среди Варненският драматичен театър винаги е събуждал интерес, така че аз следя изявите му на столична сцена от студентските си години. Сега гледах „Паметта на водата” на режисьора Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев Ге. К., когото винаги свързвам с театъра на Стоян Камбарев. Издържана в същия дух, за мен „Паметта на водата” продължава същата традиция. Това е особен вид свръхреализъм, който изисква от актьорите един изключително труден и задълбочен, почти фройдистки психологически анализ. Спектакълът представлява вълнуващо преживяване, което така и въздейства на зрителите. Навлизайки все по-навътре в него, те неусетно започват да си задават същите въпроси като героите, отнасяйки ги до своето собствено минало... Постигнат по един изключително интригуващ начин, този ценностен пренос определя и голямото достойнство на постановката.

Валентин Ганев - актьор

Самият факт, че Варненският драматичен театър идва в София с няколко постановки и сериозен репертоар, показвайки почти целия си състав, говори за едно много добро менажиране и за амбицията да се завладява все по-широка зрителска аудитория. Като главен режисьор на театъра Пламен Марков очевидно умее да подбира както силни заглавия, така и силни актьори. Това е единствено правилният подход, защото само големи творби и хубави постановки могат да възпитават публиката. Поздравявам прекрасните актьори и мои приятели от години Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Мишо Мутафов, Пенко Господинов, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова и всички останали.
 
Антоанета Радославова – зрител
 
От четирите спектакъла, включени в гастрола на Варненския драматичен театър в София, успях да посетя само два – „Ричард ІІІ” и „Паметта на водата”. За мен, а респективно и за столичани, залите бяха препълнени! Срещата с варненската театрална трупа предизвика силни емоции,  развълнува ни, накара ни да преживяваме, да се смеем. В „Ричард ІІІ” овациите ми бяха за мъжкия екип и преди всичко за Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, който изгради невероятен образ – на отблъскващ, циничен убиец, уродлив душевно, но в същото време увличащ със своята динамика, заряд, емоция. Не мога да не се възхитя на режисьорския прочит на Пламен Марков и на сценографското решение на Мира Каланова. Женският екип на Варненския театър блесна в следващата постановка – „Паметта на водата”. Моето „Браво-о-о” е за трите сестри – Даниела Викторова, Веселина Михалкова и Гергана Плетньова, и за Теодора Михайлова.
Пожелавам на целия екип на Варненския театър още високи върхове и разбира се – заслужени Икари!