Концерт на „Аcoustic Trio 3000” със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на 6 декември
XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012
Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019
На 6 декември от 19.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Аcoustic Trio 3000”, съставено от великолепните български китаристи Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков, ще представи своя първи, изключително успешен албум „Yo Ho”, заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Красимир Къшев. Автори на пиесите са Цветан Недялков и Веселин Койчев, а симфоничните оркестрации са дело на Владимир Джамбазов, Тодор Герджиков и Красимир Къшев.
През април тази година албумът „Yo Ho” бе номиниран в САЩ и получи престижната награда „Най-добър акустичен албум 2011” от Американската фондация Indie Acoustic в раздела „Инструментална музика”.
„Аcoustic Trio 3000” показа новия музикален вкус. Най-после България има своя атакуваща китарна формация с тримата наши, несъмнено най-виртуозни, китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. Да се пише за тяхната музика e не просто изкушение. Тя така завладява, че думите остават бледи, безсилни да изразят впечатлението на публиката. Те раздиплят класиката на рок, джаз, фламенко и етно. Правят го със завидно удоволствие. Харизмата им завладява, заразява и пристрастява и тях, и зрителя към китарата”, възторжено оценява музикалното явление Евелина Здравкова.
„Yo Ho” е един чудесен, съвременен и удивително добре осъществен български музикален продукт. Той е изготвен от трима от най-добрите родни властелини на китарата, които без напрежение и с елегантност се разхождат из необятните територии на музиката – от уърлд, фламенко и джаз до български фолклор”, добавя Боян Стойчев и предлага своя пространен анализ на творбите, които триото ще представи, след концерта в Стара Загора, и пред варненската публика:
„Няма начин да се подмине албум, на чиято корица стоят имена като Иван Лечев (ФСБ), Цветан Недялков (Ку-Ку Бенд) и Веселин Койчев (Бели, Зелени, Червени). Дебютният диск „Yo Ho" на триото именити родни китаристи излиза под марката „Аcoustic Trio 3000” и е аудио привилегия за сетивата на слушателите, ценящи изпълнители като Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, въобще емоционална музика от рода на фламенкото, в съчетание с неповторимия български фолклор и американски джаз. Час и нещо време неусетно отлитат при всеки прочит на осемте композиции на триото. Всяка една от шестте собствени композиции на Веселин Койчев и двете му преработки на народната песен „Подзим съм, мале" и на неостаряващата мелодия на Зекуиня де Абреу „Тико Тико”, навлизат - въпреки фламенко основата - в териториите на стилове като уърлд, джаз, фюжън, боса нова, латин, клонят дори към класиката с едно намигащо око - „Beethoven". Доловимите ясни заигравки с традиционната родна фолклорна музика в „Banishora Forever" и в преаранжираната от Веселин Койчев народна песен „Подзим съм, мале" дават на по-чувствените натури приятно учестен бийт на сърдечния мускул плюс осигурено настръхване на кожата.
Първата композиция „Accoustic Song" на Цветан Недялков, оркестрация Тодор Герджиков, звучи светло и красиво. Темата на пиесата има песенна мелодика, изложена в унисон и последователно повтаряща се от двете партниращи си китари и цигулката. Хармоничната структура на основния мотив съпоставя доминантова надстройка на акордите, звучаща едновременно с тоническата им база. Смелото боравене на автора с чувствителните тонове на ре мажорната тоналност не създава чувството за дисонанс, а напротив – за устойчив тонически нонакорд, украсен с развити красиви мелодични трели. В схемата на импровизациите авторът използва при разработката същата хармонична структура, като тази на основната тема. В края сякаш естествено се налага един често срещан похват в джазовата музика - внасяне на нов тематизъм чрез цитат от популярни джазови мелодии, последван от кратки сола в диалогичен стил (въпроси и отговори). Използваният цитат е част от популярната песен „On Brodway” на американския китарист и певец George Benson. В получилите се диалози мелодическото и ритмическо развитие на музикалните фрази се подсказва от първия импровизиращ и се доразвива от следващия солист. Така се създава непрекъснато нарастващ кръг от нови идеи и впечатляващо богат музикален обмен между партниращите си импровизатори. Всичко това прераства в главозамайваща музикална инвенция, която достига чрез изпълнителите до публиката и въздейства спонтанно и силно емоционално.
Един от фаворитите в концерта е „Banishora Forever" – музика Цветан Недялков, оркестрация Владимир Джамбазов. Това е една сериозна пиеса, с обилен фламенко привкус, силно напомняща Ди Меола – Маклафлин - Де Лусия, която започва с остро встъпваща гореща моторика на бравурни унисонни пасажи. На този фон контрастира бавната, но пламтяща от емоция мелодия на основната тема, в чийто финал естествен завършек би бил драматичен фламенко пасаж. Тук авторът ни изненадва с нетрадиционното си решение да замени фламенко мелодията със също толкова динамична българска фолклорна мелодия, базирана на ладовата основа на фригийския мажор от основната тема, но разработена в българска звучност и с характерни за народната ни музика украшения. И разбира се сърцето подскача от тези успешно вградени български фолклорни интонации, умело разположени в происпанския китарен модел.
Пиесата „Beethoven" - музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир Къшев, прави емоционална препратка и лек реверанс към „Лунната Соната” на Бетовен, но това в никакъв случай не може да засенчи джаз стилистиката, преобладаваща в тази композиция. Интродукцията започва леко мрачно, с мъгливи трепети, а основната й тема много често се повтаря. Това е направено съзнателно от автора, за да внуши чувство на неизживяна тъга. Хармоничната схема на разработката взаимства прогресии от схемата на познатата джаз тема „Spain” на Чък Кърия, но настроението и темпото са съвсем различни. Активното участие на цигулката и допълващите тематичната постройка испански виртуозни унисонни пасажи я освежават и сполучливо разнообразяват палитрата на музикалната картина, като я доближават до границите на класическата музика. Това усещане се подсилва от плътния и красив звук на симфоничния щрайх, който се смесва с акустичния напев на китарите и придава одухотворени краски в цялата обаятелна музикална реалност.
Включването на втория инструмент на Иван Лечев (наред с китарата му) чудесно разнообразява звуковия тепих, както например това става и в богатата на настроения, теми и пластове „Gang" и е много точно дозирано в общата музикална концепция на триото. Участието на цигулката предизвиква определено леки реминисценции с прогресив рок отците Канзас още от първата композиция „Accoustic Song".
„Подзим съм, мале" - преработката на родопската народна песен е направена от Веселин Койчев, на базата на песен, изпята му от Милена Караджова. Койчев прави преработката без да е слушал оригинала. В крайна сметка се получава музика, която няма много общо с автентичната песен от изпълнението на Радка Кушлева, но е изключително красива и звучи много български. Впоследствие авторът преработва пиесата през 2009 г. като добавя китарни джазови рифове, които триото изпълнява в унисон. Така пиесата е записана в албума „Yo Ho”, а оркестрацията за симфоничен оркестър е направена през 2011 г. от Красимир Къшев. Темата върви елегично и чувствено, плува в красиво разположената хармонична постройка и завършва с изненадващо хармонично разрешение. Много жива и изразителна, тя е построена в характерната за родопите минорна пентатоника. Рифовите мотиви и солата са направени в еолийска и блус скала, съдържащи в структурата си минорната пентатоника. Използването на акорди в паралелни тоналности позволява поддържането на диатонична структура при импровизацията и модална ладова и акордова замяна (модален интерчейндж), което обогатява тоналните наклонения като разширява кръгозора на модалното мислене и открива нови хоризонти на импровизационната фантазия.
Композицията „Bossa Nova" - музика Цветан Недялков оркестрация Тодор Герджиков, е чувствена, въздействаща и лирична. Ритъмът Bossa Nova е съвместен с този на фламенкото. Темата отново е допълнена и обогатена с китарни рифове, както в повечето пиеси на китарното трио, превръщащо този похват в запазена марка за музиката на тези прекрасни изпълнители. След осноовните сола на трите китари следват диалози между тях, които прерастват в един групов, общ китарен хорус. Тук е моментът да бъдат демонстрирани техническите умения и музикалната инвенция на изпълнителите. В общия хорус се преплитат интересни полифонични линии, получени от съвместното музициране, последвани от голямо динамично и емоционално изграждане. Фламенко мелодиката и използването на елементи и техники от испанската музика е в хармония с познатите реминисценции от световната джаз музика.
„Gang" - музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир Къшев, е някаква симбиоза от средиземноморска наивност, дълбоко прикрита родна фолклорна тематика и фламенко фантазии, сред които далечните индо мотиви спокойно си пробиват път. Ритмите залитат към неизменната страст на латиното и фламенкото, потопяват се в меланхолията на индийската философия, смесват радост и тъга чрез темброви нюанси в латино пулсациии, добавят щипка афро екзотика и арабски привкус. Само големи, много големи музиканти могат да удържат целия този карнавал от настроения и етно цветове в тоналността на джаза и уърлд фюжъна и да вплетат по безапелационен начин себе си вътре в океана от звуци и настроения. Отново трябва да се отбележи, че включването на цигулката пълни картината с плътни пластове и одушевява музикалната материя.
Композицията „Bugs" - музика Веселин Койчев оркестрация Тодор Герджиков, е написана специално за албума „Йо-хо”. Това е ефектна пиеса със състезателен характер, заради надпреварващите се три китари, от които никоя не може да се окаже в позиция на надмощие. Темата е инспирирана, стилово и интонационно от пиесата на Mike Stern „Odds and Events”, като ефекта на преплитане на трите линии, от които две са диалогично независими самостоятелни мелодични движения, съпоставени с трето самостоятелно звучащо движение в баса. При тяхното едновременно експониране се получава чувството за едно неспирно непрестанно движение на материални обекти (буболечки), което продължава и в разработката на пиесата, и в импровизациите, където трите китари импровизират едновременно. Импровизациите са издържани в стила на стандартния мейнстрийм джаз в суингов ритъм и в стандартна блус хармония. Това е единствената авторска пиеса на триото, която не обръща поглед към жанра фламенко, а по-скоро към джаза, блуса и рок джаза и с това освежава и разнообразява общия саунд на триото в неговите изпълнения по време на концерта.
”Тико Тико” – музика Зекуиня де Абреу, преработка Веселин Койчев, оркестрация Владимир Джамбазов, е една неостаряваща и много ефектна творба, изпълнявана по един витртуозен начин от тримата музиканти. Пиесата носи свеж аромат от миналото и приповдига доброто настроение на аудиторията. Тя има танцов характер и пленителен латино ритъм. Освен основните три части, Веселин Койчев добавя още две нови части: четвъртатачаст е разработка на Надя Косинская от Китарен квартет „Фортисимо”, а последната пета част е композирана от Веселин Койчев и носи отново елементите на виртуозност с бравурни мелодични пасажи, затвърждавайки наложилата се вече тенденция за изпълнение на унисонни рифове и музикални вметки в музиката на триото. Това внася емоция, възбуда и напрежение в края на концерта, които се подсилват от наелектризиращото усилване на темпото във финала на пиесата, водещо до екзалтация.”
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК