Сатиричен театър „Алеко Константинов”
Сцена „Щастливеца” Сезон 2012/2013 260-а премиера – 19.11.2012
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
Да доживеем до вдругиден
Прелестите на изневярата
Семейна сцена
Женска орисия
Музиканти: Явор Борисов, Константин Икономов, Мартин Каров, Кирил Бояджиев, Пламен Великов
Песните са по стихове на Робърт Бърнс, превод Владимир Свинтила
Режисьорът и екипът на Сатиричния театър посвещават спектакъла „Прелестите на изневярата” на 100 годишнината от рождението на големия български режисьор и първи директор на Сатирата проф. Стефан Сърчаджиев.
Постоянният стремеж да преодолееш самотата, да усетиш до себе си другия е показан в комедията „Прелестите на изневярата” с усмивка, през подчертаване на абсурда и недоразуменията, които правят от живота ни поредица от вицове. Обичаме или просто панически искаме да не сме самотни, обичат ли ни или просто партньорът ни няма друг избор?
Ако искате да се посмеете с нас, ако искате да се усмихнем над нерешимите си емоционални усложнения, ако искате да надмогнете привидната непреодолимост на своите проблеми – това е вашият спектакъл.
Знаем, че темата за изневярата е третирана чрез всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките трагедии до съвременната сатирата и фарса. Тя категорично е застъпена и в Библията чрез една от десетте Божи заповеди: „Не прелюбодействай!”. Нашият автор, обаче, не си служи нито със законите на драмата или трагедията, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист вид, но на много места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И въпреки това, той гледа на героите си с разбиране, обич и умиление, без да им спестява неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции. Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, мислено е поставено в кавички от автора. „Прелестите на изневярата” съвсем не са чак толкова прелестни. Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи и в крайна сметка остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. „Това е положението”, сякаш ни казва авторът. „Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си.”
Йосиф Сърчаджиев
Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. Завършва актьорско майсторство при проф. Морис Бениеш и Апостол Карамитев през 1969 г. Работи в театрите в Сливен и Кюстендил, в НТ „Иван Вазов”, Театър „Българска армия”, в ДТ – Бургас, МГТ „Зад канала”, Камерен театър „Възраждане”, Театър 199 „Валентин Стойчев”. Сред изиграните от него роли са: Иванов („Иванов” от Чехов), Сехизмундо („Животът е сън” от Калдерон), Меркуцио („Ромео и Жулиета” от Шекспир), Малволио („12-та нощ” от Шекспир), Пунтила („Г-н Пунтила и неговия слуга Мати” от Брехт), Кречински („Сватбата на Кречински” от Сухово-Кобилин), Владимир („В очакване на Годо” от Бекет), Крал Беланже („Кралят умира” от Йонеско), Уили Ломан („Смъртта на търговския пътник” от Милър), Едгар („Бащата” от Стринберг) и др.
Като режисьор е поставил спектаклите: „Двама на люлката”, „Кралицата на красотата от малкия град”, „Ало, ало”, „Бащата” и „Дуелът”.
Валентин Красногоров е роден на 20 декември 1934 г. в Ленинград.
Завършил е Талинския политехнически институт (1956) със специалност „химическа технология на горивата”. От 1961 г. работи в Ленинградския инженерно-икономически институт. През 1974 г. защитава докторска дисертация, а след това става и професор. Има публикувани 4 научни книги и около 100 статии.
Първите му опити в художествената литература отразяват живота на научните среди, които Красногоров добре познава. По-късно експериментира в различни жанрове, обръща се към различни епохи – пише по сюжети с библейска тематика, исторически драми, публицистични и криминални пиеси. С комедията „Прелестите на изневярата” (1979) се насочва към интимните отношения между жената и мъжа. Постепенно лирико-комедийният психологизъм се превръща във водещ похват в драматургията му.
През 1991 г. Красногоров заминава за Израел, където се занимава с обществено-политическа дейност. Между 1997 и 2001 е вице-президент на Съюза на учените в Израел, а между 1998 и 2003 заместник-кмет на Хайфа. През 2005 г. Красногоров се връща в Санкт-Петербург и продължава активно да твори. Само за периода 2002 – 2012 е написал 19 пиеси и 3 сценария.
От 2012 г. оглавява секцията по драматургия в Съюза на писателите в Петербург.
Красногоров е автор на 42 пиеси, по негови текстове има над 380 постановки по целия свят, като най-много заглавия са преведени на български - 11.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК