Музикалният театър открива театралния сезон 2012 / 2013 с две интересни събития. Първото е премиерата на едно традиционно- силно жанрово заглавие - „Хубавата Елена” опера – буфа на Жак Офенбах и честването на 130 годишнината от рождението на големия майстор на чардаша Маестро Имре Калман.
На 12 , 13 и 24 октомври е премиерата на „Хубавата Елена” опера – буфа на Жак Офенбах . Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 броя музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право наречен „баща на операта“. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм присъщ на епохата . Творбите му са изпълнени с виталност и грацията, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.
Сценичния вариант на новата премиерна постановка е оригиналната версия създадена от Офенбах през 1864г. по либретото на Анри Мейак и Людовик Халеви. Премиерата се е състояла на 17 декември в театър ”Вариете” в Париж и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах. „Хубавата Елена” е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Това е деветата постановка на „Хубавата Елена „ в Музикалния театър и втората , поставяна по оригиналната версия след постановката на проф.Пламен Карталов през 1994г. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада” , оперетата на Офенбах „Хубавата Елена” остава класическа сатира и метафора на актуалните проблеми за всяка епоха.
„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в България през 1921 г. като "ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА" - в превод на Хенри Левенсон и постановка на известния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен "Свободен театър".
Признание на класическо репертоарно заглавие за българската музикална сцена, "ХУБАВАТА ЕЛЕНА" постига в средата на 30-те години - с бляскавата постановка на режисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.”
Доц.д-р Р.Каракостова
„В ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ПРИРОДА, ГИНАТ ПТИЦИ И ЦВЕТЯ! НЕЗАСТРАШЕНИ ПОД НЕБОСВОДА, ВЛАСТВАТ АЛЧНОСТ И СУЕТА!”
Тези стихове, за новата продукция на „Хубавата е Елена”, комична опера от Ж. Офенбах, написани от поета-музикант Никола Стоянов, са моето вдъхновение и мото. В стилът на Омир и неговата поема за Троянската Война, Аристотел, с неговото движение на ПЕРЕПАТИЦИТЕ, Сенека, и неговият СВРЪХЧОВЕК, Ницше в ‘ЗАЛЕЗЪТ НА КУМИРИТЕ”, се опитваме да разсъждаваме над това, да надмогнем желанието на човек да бъде над всичко, на всяка цена, да владее и получава всичко на всяка цена. Сега можем да се надсмеем над това ВЕЛИКО МЕЧТАНИЕ което съгражда, но и разрушава. Нашият „Лирическият герой” Менелай е съвременник, който в своето въображение или сън преживява драмата създадена преди повече от 145 години от гениалният Офенбах. Ябълката изкушала Адам, е днес само антипод на просперитет, символизиран от падащата голяма ябълка в Ню Йорк всяна нова година. Алчност и власт, любов и суета са синоними. Какво да направим? Да се забавляваме заедно над нашето ламтене за ЩАСТИЕ! Искам да благодаря на Маестро Огнян Митонов, за това, че беше с мен и успяхме заедно да сътворим, нещо ново за публиката от тази ОПЕРЕТА ВЕЧЕ В ОРИГИНАЛНИТЕ И ТРИ ДЕЙСТРИЯ!
Огнян Драганов – режисьор
„Творбата се състои от три пълноценни действия, за разлика от повечето оперети, в които третото действие е епилог.Ще се насладите на пиесата в оригиналната и версия, така както авторът я е написал преди почти 150 години.Нито един музикален номер не е прескочен или съкратен.Някои от тях ще прозвучат за първи път на българска сцена.”
Огнян Митонов, диригент
Премиерата се реализира с любезното съдействие на Френски институт в България. Режисьор е Огнян Драганов, гост диригент- Дидие Талпен (Франция ) , диригент Огнян Митонов , сценографията е на Евгения Раева и Георги Златанов , художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова , хореограф Антоанета Алексиева , диригент на хора Людмил Горчев, по стиховете на Николай Стоянов и Валери Петров, музикалната адаптация на текста е на Огнян Митонов и Ваня Петрова, превода и адаптацията на говорния текст е на Огнян Драганов. В ролите участват :ЕЛЕНА - Марияна Арсенова, Олга Динова, Екатерина Куприевская, ПАРИС - Николай Моцов, Пеньо Пирозов, МЕНЕЛАЙ - Димитър Арнаудов, Стефан Петков
ОРЕСТ - Александър Мутафчийски, Богомил Спиров,АГАМЕМНОН - Венцислав Динов, Кръстан Кръстанов , КАЛХАС - Кръстан Кръстанов, Христо Сарафов, АХИЛ - Николай Аргиров, Александър Василев, БАКХИС - Таня Астарджиева, Йоана Кулева
АЯКСИ - Тодор Велков, Венцислав Динов,Лъчезар Лазаров, Георги Ханджиев, ФИЛОКОН -Румен Григоров, Драгомир Стойков. Солисти на балета: ХЕТЕРИ – ПАРТЕНИС -Катя Богданова, Йоанна Стоянова, ЛАЕНА - Ирина Панова, Татяна Янева, МАЙМУНА - Десислава Николова, Марлена Тодорова, АНГЕЛ,ЕЛЕНА - Албена Арнаудова, Елина Цолова, ПАРИС - Теодор Добрев, Станислав Стефанов
Концертът „Майсторът на чардаша” на 26 октомври, си посвещава на големия оперетен композитор Маестро Имре Калман, само два дни след неговия рожден ден 24 октомври (1882г- 30 октомври 1953г).
„Маестро Калман – носител на музикалните премии „Роберт Фолкман” на град Будапеща, и на ордена „Северна звезда „, кавалер и рицар на Почетния легион, доктор хонорис кауза на Ню-йоркския музикален колеж...Автор на камерна ,1 симфонична , танцова и филмова музика. И, разбира се - на 23 оперети , половината от които вече над 70 години заемат достойно място в „златния” репертоарен фонд на световните оперетни театри. А техните шлагерно достъпни мелодии, навлезли широко в бита , се възприемат отдавна като фолклор.
Маестро Калман – прекият наследник на Щраус, Супе , Мильокер и Целер, съвременникът и творчесският единомишленик на Ференц Лехар, Лео Фал, Оскар Щраус, Едмунд Айслер име , „което стои редом с такива корифеи на унгарската музика като Ференц Лист, Ференц Еркел, Бела Барток и Золтан Кодай”
Това са думи на българския музиковед доц. д-р Румяна Каракостова написани през 1982г.. В допълнение можем да уточним само едно - че годините вече не са 70, а над 100! Музиката на Калман продължава да звучи съвременно, вълнуващо, очароващо , остава вечна и неповторима!
Концерта се осъществява с любезното съдействие на Институт Балаши- Унгарски културен институт в София. В програмата участват гост изпълнителите от Унгария :
Мелинда Алгач , Шандор Домослаи, Андреа Жадон , Тибор Солноки и
солистите на Музикаления театър Динова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Стефан Петков.
Диригенти е Огнян Митонов, режисурата е на Юлия Маринова, сценограф е Георги Златанов, костюмите са на Евгения Раева а хореографията е дело на примата на театъра
Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов.
Преди началото на сезон 2012 /2013 Музикалния театър показа пред пловдивската публика мюзикъла „Зоро” и поздрави столичани с голям концерт в зала 1 на НДК.
Изявите на трупата за новия сезон започнаха на 3 септември на сцената на Античния театър , Пловдив с откриване на Есенния салон на изкуствата с мюзикъла „Зоро” . Пред 2500 зрители артисти , солисти , хор и балет представиха невероятно ярък и зрелищен спектакъл. Сцената на Античният театър в Пловдив винаги е бил сериозно предизвикателство за изпълнителите и постановъчния екип и възможност да защитят високия си професионализъм. Трупата представи тази мащабна продукция в целия й блясък и пищност и заслужено получи възторга и аплаузите на публиката.
На 17 септември бе Празничния оперетен концерт в зала 1 на НДК на българските оперетни звезди съвместно със звездите на Московската оперета .Концерта бе своеобразен поздрав за столичани по повод празника на града. За първи път бе представен спектакъл в този формат от български и руски оперетни изпълнители пред такава многобройна аудитория. Зрителският интерес към събитието беше огромен, което показва значимостта и необходимостта от такива съвместни международни продукции. Бяха изпълнени популярни арии и дуети от Калман , Лехар, Офенбах и Супе , както и от руски композитори- Исак Дунаевски, Ралф Гаджиев и Птичкин .
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК