Звученето на книгата на Ивайло Александров е различно от много други книги, които се опитват да теоретизират върху избраната материя. Други книги спират там, където теорията зазвучава убедително в своята автотеличност, без да напуска себе си, своя език – при него това е началото. Пиша за „Архитектоника на театралността”, а всъщност мисля за семиотиката и начините, по които тя разговаря с театъра, с театралното, с изкуството. От Велтруски до Ивайло Александров едно убеждение невидимо споява мислещите в семиотична светлина – семиотиката все още има потенции да разказва за театралността, а разказите все още могат да бъдат интригуващи.”
Проф. д.н. Мирослав Дачев
„Без съмнение сме изправени пред изключително професионална и прецизна творба, автономно изследване с ярък авторски почерк, в което тезите и теоретичните постановки са формулирани в логиката на един практически опит и с оглед на едно пряко практическо ползване на този труд представляват солиден теоретичен модел на всеки лабораторен театрален процес. Но въпросите, които тази книга буди, не са на нивото само на професионалната занаятчийска компетентност, а отскачат далеч в общото поле на хуманитарното знание, бидейки собствено екзистенциални и философски въпроси.”
Проф. д.н. Мария Попова
„Книгата „Архитектоника на театралността” теоретизира детайлно върху семиотичния театрален дискурс и е опит за научна локализация на подобна проблематика в радикалния свят на театралната презентация. Театралният спектакъл не е просто игра и той конституира сам себе си като феномен, който надхвърля далеч тесните рамки на представлението и оправдава собствената си рефлексия на едно по-високо ниво на архетипна изразност. Това превръща театралния спектакъл в семиотична система, която произвежда много и различни знакови структури. Тази уникална знакова морфология предоставя идеално поле за изследването на типичните механизми при създаването на спектакъла и за детайлна вгледяемост в спецификите на театралния mimesis.
В стремежа си да постигне adaecuatio rei et intellectus – пълната кореспонденция между нещото и смисъла, театралният акт прокламира една колосална полиморфност от знаково комуникативни системи, които са продукт на една специфична интерпретативна сфера. Спектакълът предизвиква троично-херменевтична зависимост, при която публиката тълкува вече изтълкувани същности, смисли и значения като ги трансформира в други същности, смисли и значения, което вече се конституира като театрално представяне – първичен текст (автор), херменевтичен дискурс върху този текст – интерпретация (режисьор), вторичен херменевтичен дискурс върху вече явената интерпретация – свръхинтерпретация (зрител). Този триумвират създава парадигмата на спектакъла като вторично явление вследствие на първичен продукт, водещо до третичен анализ и по този начин обуславя неговата свръхинтерпретативна знакова среда.“
д-р. Ивайло Александров
На корицата – снимки от спектакъла:
„Десетте минути на хер Войцек“ по Георг Бюхнер
Сценична версия и постановка – Ивайло Александров
Режисьори – Ивайло Александров, Владлен Александров
ДKТ „Константин Величков“ Пазарджик, 2001/2002
(личен архив)
Рецензент проф. д.н. Мирослав Дачев
Редактор Венцислав Божинов
Художник на корицата Петко Минчев
Графичен дизайн Петко Минчев
Художник редактор Вихра Стоева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Жана Ганчева
Издателство „Просвета – София“ АД
ISBN 978–954–01–2696–8
Българска. Издание I. Формат 84х108/32. Печ. коли 6. Изд. коли 5,04.
Код 29902165892
Национален регистър на издаваните книги в България http://www.booksinprint.bg/
Ивайло Александров (1969) е завършил магистратура в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“ (НАТФИЗ) – театрознание (1996) и театрална режисура (1999). През 2009 г. защитава докторат на тема „Театралният спектакъл в семиотична перспектива“ (НБУ). Този труд, основно допълнен и преработен, се превръща в основа на публикуваната от издателство „Просвета“ книга със заглавие „Архитектоника на театралността“ (2012). Специализирал е като редовен докторант в Театрална Академия на Финландия, Хелзинки и Хелзинкски Университет (2006 – 2008). Двукратен стипендиянт е на Финландското правителство (CIMO – Centrе for International Mobility) и носител на изследователската стипендия на културната фондация „Ниило Хиландер“ (Niilo Hilander Foundation). Поставял е театрални спектакли в множество театри на България. Има над 20 публикации у нас и в чужбина в областта на театралната критика и теория, театралната семиотика. Изнасял е доклади на редица международни театрални и семиотични конгреси, конференции и симпозиуми – България, Сърбия, Турция, Финландия, Швеция, Естония, Германия, Португалия, Италия, Испания, Южна Корея, Китай. Специалист е в областа на аржентинското танго – хореограф, изпълнител, преподавател. Поставял е хореография на множество театрални спектакли, телевизионни предавания, филми и шоу програми, видео клипове, сценични събития. Създател е на Laokoontango (2005) – www.laokoontango.com, творческо пространство за пропагандиране на аржентинското танго. Работи на свободна практика като режисьор, изследовател, теоретик, хореограф и танцьор.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК