Устата й – сребърна. Аз трябва да я застрелям!!

Последвай ме, момиче, последвай ме в нашата сламена къща.

Ние нямаме царевични питки. Никакви царевични питки!

Но последвай ме, момиче, последвай ме...

Едно безгранично пътуване на открито под небето. Пътуване, което ни изправя пред своята собствена вътрешна необходимост да се срещнем с „Другия”. Той често бива надарен с качества, които се усещат като липсващи, изключени, потиснати. Те - циганите стават пример за „вътрешния друг”. Тяхната видимост напомня за една живописна алтернатива на натиска на вече преобладаващо градския и индустриален начин на живот.

Едно пътуване, в което границите на „аза” се разпадат, душата се оголва напълно и се разгръща в своето безсрамие и красота. Циганите нямат навика да изливат естетическите си емоции във водопади от празни думи, но те умеят да оценят красотата във всяка нейна форма.

Едно пътуване в един друг свят, забулен в мистериозност, за да може да продължи да съществува и в същото време - да остане различн.

Едно пътуване, след края на което не е ясно дали удоволствието от него може да компенсира мъката от раздялата.

Но едно е сигурно:

Никога не лагерувай край езеро

Ако то е дом на крокодили.